Издателска дейност

Фондация Америка за България
В момента има 8 посетители в сайта
Дигитализацията на печатните книги и насърчаването на качественото четене ПДФ Печат

Автор: Александър Шпатов
Рубрика
: Актуални изследвания

Публикувана: бр. 4-5, октомври 2021

Вече години наред темата за дигитализацията на библиотечните фондове е водеща в дискусиите за начина, по който обществените библиотеки в България следва да се развиват. Наред с това, в последния проект на Националния план за възстановяване и устойчивост е предвиден бюджет от 67,5 млн. лева за дигитализация на музейни, библиотечни и аудиовизуални фондове като част от тези средства са предвидени именно за обществените библиотеки. Доказано е, че именно те са създателят и посредникът в системата на дигиталните ресурси и усилията в България след 2006 г. са факт. Безспорно е, че дигитализацията на книгите е изключително важен процес за запазването на нашето писмено и издателско наследство и за осигуряването на лесен и безплатен достъп до него.
Проблемът, с който се ангажира настоящото изследване, е доколко дигитализацията на печатни книги би довела и до развитието на способности за качествено четене и въобще – дали съществуват каквито и да било основания да се смята, че такъв ефект е възможно да бъде постигнат.
Ако се подхожда безкритично, някои могат да открият подобна причинно-следствена връзка. Щом се предоставя лесен и при това отдалечен достъп до хартиени „библиотечни единици“, които иначе само биха събирали прах по рафтовете, значи се осигурява възможност те да бъдат прочетени и следователно – четенето се насърчава, а щом то се насърчава, значи се развиват и читателски навици. Още повече, че с развитието на интернет, читателите така или иначе търсят и намират информация предимно и най-вече онлайн.
За да докаже наличието на дефинирания проблем, това изследване подложи на преглед и анализ дигиталните библиотеки на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Столична библиотека, регионалните библиотеки, а наред с тях и редица специализирани дигитални библиотеки като „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“ на Института за литература при БАН, онлайн библиотека „Струмски“ и др. Както е известно, у нас все още не съществува национална статистика за този тип обекти, а липсата на утвърдена национална стратегия за дигитализация на книжовното наследство и на релевантен източник на финансиране генерира многобройни и трудноуловими за изследователя локални инициативи на проектен принцип.
Формално-логичните разсъждения за синонимност между достъп и четене лековерно са вплетени например и в предложения през 2019 г. От Министерство на културата проект за Стратегия за развитие на българската култура (2019 – 2029 г.). В Подприоритет „Обществените библиотеки – центрове за предоставяне на висококачествени услуги и програми за гражданите“ първата предложена стратегическа цел е Насърчаване на четенето и формиране на навици за четене и култура на четенето посредством предоставяне на достъп на гражданите от ранните години до зряла възраст до разнообразни издания в печатен и електронен формат, бази данни и разнообразни източници на информация. С други думи, заявява се, че четенето може да бъде насърчавано не само с осигуряването на достъп до печатни издания, а и посредством предоставяне на достъп до книги в електронен формат. Извън опцията за комерсиален достъп, очакван ефект от протичащата дигитализация на българското културно наследство при неизключителни и недискриминационни условия би бил библиотеките да се легитимират като водещ национален медиатор в насърчаване на четенето, който формира култура на четене в интернет среда...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн

 
IFLA
Посолство на САЩ в БългарияГьоте институт - България  Американска библиотечна асоциацияEBLIDA Фондация Глобални библиотеки - България Мемориален фонд Снежана Янева