Автор: Биляна Яврукова
Рубрика: Актуални изследвания
Публикувана: бр. 6, декември 2021

Комплектуване на електронни ресурси
Прегледът на литературата и опитът на чуждите и българските библиотеки позволява да се обобщят няколко общи причини, свързани с тенденцията за комплектуване на все повече електронни ресурси. Една от тях е свързана с намаляването на бюджетите на библиотеките за комплектуване и непрекъснато нарастващите цени на монографиите и периодичните издания. Информационните технологии от своя страна стимулират издатели и агрегатори да създават и организират масиви от електронни ресурси, които съдържат много заглавия на по-ниска цена. Това позволява на библиотеките с много по-малко средства да предоставят достъп на своите потребители до по-голям обем от информационни ресурси. Първоначално тези масиви обхващат само периодични издания, като постепенно започва създаването на масиви от книги, аудио и видео ресурси, дисертации и т.н.
Втората основна причина е липсата на достатъчно физическо място за съхраняване на колекциите от ресурси на хартиен носител. Това е огромен проблем, който е най-често наблюдаван в големите библиотеки, които изграждат своите фондове от стотици години. Въпросът не е свързан само с намиране на място за съхранение, а и с осигуряване на подходящи условия.
Не на последно място е промяната на търсенията на потребителите. Информационните технологии променят научната комуникация. Потребителите искат да използват различни информационни ресурси без да достигат физически до библиотеката. Това е възможно с използването на отдалечен достъп до базите данни, който в последната година все повече се улеснява от страна на издателите и доставчиците на различните бази данни, провокирани от пандемията от COVID-19. Реномираните бази данни позволяват създаване на личен профил, най-често с институционален имейл, който дава възможност за отдалечен достъп до всички абонирани от съответната институция ресурси. Профилът дава и допълнителни възможности, свързани със запазване на търсения, информиране при включването на нови публикации в областта на съответния потребител, запазване на ресурси за по-късно четене и т.н. В първите години базите данни включват основно най-новите броеве на периодични издания, като постепенно обхватът нараства и днес все по-често потребителите имат достъп до пълния текст на цялото течение, което в някои случаи обхваща период от повече от 100 години.
Базите данни с книги също обхващат все повече заглавия. В първите години след появата им често съдържат заглавията, публикувани само от едно издателство, като постепенно кръгът от издателства се увеличава. Разбира се съществуват и издателства, които поддържат собствена база данни, в която не се допускат външни издания. Доставчиците са достатъчно гъвкави. Практиката показва, че често се променят включените заглавия – някои от тях отпадат, а в същото време се добавят нови. Агрегаторите сключват договори с различни издателства за предоставянето на техните издания, като заплащането е свързано и с търсенето на заглавията. Технологиите позволяват извличане на детайлни статистически данни, които представят ясна картина за търсенето и на двете страни. Заглавията, които не са търсени отпадат от базата, а тези, към които има интерес остават, а често те могат да се закупят и от отделни библиотеки според модела за комплектуване, който се прилага от съответния агрегатор за конкретната база данни.
Моделите на комплектуване на библиотеките позволяват използването на различни възможности, а самите издатели и доставчици намират нови начини, за да отговорят на търсенето...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!