Автор: Елена Янакиева
Рубрика: Юбилеи
Публикувана: бр. 6, декември 2021

В увода към „Материали за историята на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 1944 – 1978“ Константинка Калайджиева пише: Генерацията, към която принадлежа, започна да изгражда българската национална библиотека от пепелищата на Втората световна война. Този съзидателен процес се превърна в дело и смисъл на нашия живот...Това бе не само професионална, но и патриотична задача, защото националната библиотека е един от индикаторите за културата на всяка държава и нация.
Тези думи много вярно определят житейскияи творчески път на първата жена, ръководител на българската национална библиотека – Константинка Калайджиева. В продължение на 27 години тя ръководи библиотеката – като заместник-директор (1956 – 1965) и като директор (1965 – 1982). През тази година тя празнува стогодишния си юбилей. Това е и поводът да припомним заслугите ѝ – не само за Националната библиотека (НБ), но и за цялото библиотечно дело в страната.
За нея е писано много, а през 2016 г. сп. „Библиотека“ посвети на нея, по повод на деветдесет и петата ѝ годишнина, и на Александра Дипчикова, по повод на седемдесетата ѝ годишнина, отделен брой. Това прави задачата ми трудна, още повече, че нямам лични впечатления от времето, когато К. Калайджиева е била директор на библиотеката. Така се случи, че през последните години, когато тя беше ръководител, аз бях по майчинство и досегът ми с нея е малък. Но бях избрана за неин докторант (тогава аспирант) – за моя огромна изненада, притеснение и отговорност. Затова приех поканата на сп. „ББИА онлайн“ да напиша материал за нея.
Докато обмислях какво да напиша, две неща изникнаха в съзнанието ми. Посещенията ми при нея бяха в нейния дом – както казах, тя вече не беше директор, но бяха строго официални и делови. Отивах при нея с написан текст – част от дисертацията, който тя изчиташе внимателно и даваше бележките и насоките си. Чувах шумовете на близките ѝ, които нито веднъж не влязоха да ни прекъснат. Тя не си позволи да прекъсне срещите ни с някакво домашно задължение, нито да отговаря на позвъняванията по телефона. За мен този факт говори не само за уважението, което близките ѝ са имали към нейната работата, но и за дисциплината, която тя е успяла да наложи – за себе си и за тях. Второто, което помня, беше нейната деловитост – след изчитане на текста, често казваше, че трябва да се консултира с някого. Правеше го веднага, в мое присъствие, без неясно обещание от рода на ще се обадя по-късно. Вероятно дисциплината и деловият стил, съчетани с огромна работоспособност и любов към работата, са в основата на професионалните ѝ успехи.
Нейната биография е известна, а многобройните ѝ публикации са библиографирани пълно. Най-сериозният ѝ труд са „Материалите за историята на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 1944 – 1978“, които представят, на базата на огромен брой проучени документи и личен опит, изграждането на Националната библиотека като съвременен научен институт и на библиотечното дело в България. Разбира се, аз самата съм пристрастна към Националната библиотека, тъй като целият ми дългогодишен професионален опит е свързан с нея. Затова, на основата на този труд, ще се опитам да представя заслугите на К. Калайджиева, пречупени и през собствения ми опит.
Пак в увода към посочения труд, К. Калайджиева пише: Бъдещите съзидатели на обновената ни национална библиотека трябва да познават историята ѝ. Ако могат във взаимовръзка да видят нейното минало, настояще и бъдеще, вероятността да изберат оптимален модел за развитието ѝ става по-голяма. Тези думи са важни, особено в контекста на една от най-лошите черти на националната ни психология – да разрушаваме създаденото и да започваме отначало, без да използваме съграденото преди нас...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!