Издателска дейност

Фондация Америка за България
В момента има 10 посетители в сайта
Дисонансът между кампаниите за насърчаване на четенето и индивидуалната способност за качествено четене ПДФ Печат

Автор: Александър Шпатов
Рубрика
: Актуални изследвания
Публикувана: бр. 1, февруари 2022

Модата на „насърчаването на четенето“ очаквано се интензифицира в текущия период на социално дистанциране при пандемия. Почти всяка инициатива, свързана по някакъв начин с книги или с техните автори, смело се самодефинира като „кампания за насърчаване на четенето“ – от празненствата по случай 24 май и различните писателски годишнини, през кампаниите за подаряване на книги около Коледа, събитията за популяризиране на българската литература, дарителските акции за библиотеките и читалищата, маратоните по четене, маргетинговите събития за панаирите на книгата, създаването на любителски библиотеки на открито, локации за буккросинг и т.н. Доколко обаче тези дейности могат наистина да стимулират развитието на способности за качествено пълнотекстово четене у читателите е съвсем различен въпрос.
Настоящото изложение си поставя за цел да преосмисли предмета и задачите, които подобни инициативи би следвало точно да дефинират, като подложи на теоретична дискусия реалната им ефективност.
На първо място следва да се отбележи очевидното – четенето само по себе си няма нужда от никакво насърчаване. В ежедневието си грамотният гражданин чете повече от всякога, независимо, че ръстът в четенето се дължи предимно на имейли, статуси във Facebook, чатове, статии в сайтове (и коментарите под тях), есемеси и т.н. Съгласно предоставената статистика от сайта TextMagic за 2019 г. например броят на изпратените текстови съобщения се е увеличил с повече от 7700% за последното десетилетие. Никога не се е четяло повече, отколкото днес и дефакто без четене в Мрежата си загубен, обясни още през 2009 г. М. Цветкова.
Проблемът, пред който сме поставени не само българите, а и голяма част от човечеството, не е, че хората не четат, а че все повече губят способностите си за качествено четене. Следователно, основен фокус на всички инициативи, свързани с четенето при младите, би следвало да бъде формирането, а при възрастните – възстановяването на тези способности. В станалата изключително популярна статия на Мериън Улф за вестник The Guardian от 2018 г., озаглавена „Skim reading is the new normal“ (Повръхностното четене е новото нормално), се отбелязва, че новата установена форма на четене е скимингът [от англ. – плъзгане или обиране на повърхността], с обръщане на внимание на отделни думи и прескачане(браузване) през текста… Когато мозъкът чете по този начин, се намалява времето, необходимо за процесите на задълбочено четене. С други думи, нямаме време да осмисляме сложни конструкции, да вникваме в чувствата надругия, да забелязваме красивото, или да създаваме свои собствени мисли.
Всъщност, качественото четене развива именно такива умения и точно това е една от причините да се смята, че то следва да бъде развивано и насърчавано. Респективно – никой не смята за необходимо да се насърчава гледането на видео съдържание. Като дългогодишен изследовател на проблемите на четенето и грамотността, Мериън Улф обяснява, че неусетната атрофия на критичното анализиране и на емпатията засяга всички ни. Засегнати са способностите ни за справяне с постоянно бомбардиращата ни информация. Това на свой ред ни мотивира да потърсим убежище в непроверени информации, които от своя страна не изискват и съответно не се подлагат на критика, оставяйки ни много по-податливи на дезинформация и демагогия. Така, липсата на способности за качествено четене се оказва не само проблемна за отделните читатели, а и опасна за обществото като цяло. Драстичен пример в тази посока е разпространението, споделянето и светкавичното мултиплициране в социалните мрежи на огромен обем спекулативни публикации и фалшиви новини за пандемията от COVID-19 – ясен индикатор, че тези текстове са били възприети безкритично от първични и вторични читатели без способности за качествено четене...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн

 
IFLA
Посолство на САЩ в БългарияГьоте институт - България  Американска библиотечна асоциацияEBLIDA Фондация Глобални библиотеки - България Мемориален фонд Снежана Янева