Автор: Савина Кирилова
Рубрика: Актуални изследвания
Публикувана: бр. 3, юни 2022

Фишингът на научни списания е явление, което успешно проправя път на нискокачествени статии и ги превръща в източник на „знание“ за изследователите. Неговата поява е благоприятствана от развитието на дигиталните технологии и отворения достъп, които изцяло промениха средата за съхранение и разпространение на научна информация. Проблемът е идентифициран в началото на 2011 г., когато е регистриран домейна sciencerecord.com, чрез който стартират версии на три списания, а именно „Science Series Data Report“, „Innova Ciencia“ и „Science & Nature“. През последните десет години са известни стотици случаи на фалшифицирани списания, но общият брой на активните към момента остава неопределен. По време на пандемията от COVID-19 броят на имитиращи версии на научни списания значително нараства, отразявайки тенденцията за повишаване на киберпрестъпленията в световен мащаб.
Терминът „фалшифицирани списания“ (hijacked journals) е използван за първи път през 2012 г. Съгласно едно от определенията, това e законно научно списание, за което злонамерена трета страна с цел измама създава един (или повече) фалшив уебсайт и предлага на учените възможност бързо да публикуват онлайн своите изследваниясрещу заплащане. В края на 2013 г. се появяватоще две измамни дейности: купуване и подновяване на имената на домейни на стари, офлайн уебсайтове и интегриране на фалшифицираните списанияс научни конференции, а през 2015 г. е въведено понятието „фишинг на списания“ (journal phishing).
Фалшифицираните (или клонирани) списанияса определяни като подмножество на хищните,защото подобно на тях използват модела на отворен достъп, за да генерират доходи като публикуватстатии с неясно качество, преминали символичен процес на рецензиране. Тези списания обикновено са мултидисциплинарни и публикуваните в тях статии са достъпни за кратък период от време; често съдържат документи с ниско качество с многобройни печатни грешки; периодът между изпращането и публикуването на документите е нереалистично кратък; злоупотребяват с имена на учени, включени в редакционния съвет без тяхно знание (възможно е да копират редакционната колегия на автентично списание или да създадат измислена такава); публикуват повтарящи се документи или дори статии от други списания (може да копират архива на оригинално списание или да разработят фиктивна система за електронни плащания за достъп до него); имат широк рекламен план под формата на спам имейли. Основната разлика е, че фалшифицираното списание имитира съдържанието на вече съществуващи заглавия и по тази причина е трудно за идентифициране, а „хищното“ създава изцяло нова марка.
Особено тревожен е фактът, че част от тези имитиращи версии на списания успяват да заблудят научните бази данни, които несъзнателно включват тяхното съдържание. Известни са поне 20 клонирани списания, чиито статии са били индексирани в Scopus и впоследствие могат да бъдат цитирани. Това явление, нарeчено „цитатно инфилтриране“ (citation infiltration) се случва, когато статии, публикувани в рецензирано списание, цитират статии, публикувани във фалшифицирано, а това представлява сериозна заплаха за авторите и за научната комуникация като цяло...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!