Автор: Георги Петров
Рубрика: Актуални изследвания
Публикувана: бр. 4, август 2022

Въпросите, отнасящи се до опазването на културно наследство в наши дни нерядко са свързани с дигитализацията му и с електронния достъп до него в глобалното информационно пространство. Очевиден факт е, че достъпът до дигиталните копия е значително улеснен в сравнение с ползването на оригиналните културни ценности. В зависимост от взетите от конкретната институция на паметта решения и предприетите организационно-технически мероприятия за използването на информационни технологии, в определени случаи е възможно осъществяване на достъп по всяко време и от всяко място. Това същевременно предпазва от увреждане оригиналните културни ценности, защото не се налага физическото им използване. Създаването на качествени дигитални заместители, в максимална степен съответстващи на оригиналите, създава условия за лесно и едновременно използване от множество потребители на културното наследство с цел изучаването, опазването, популяризирането и оползотворяването му като общественополезен ресурс.
За да се гарантира дълъг живот на дигиталните копия, е необходимо да бъдат предприети специфични технологични и организационни мерки от институциите на паметта. В периода май 2019 г. – юни 2020 г. беше проведено проучване, обхванало 55 институции на паметта от различен тип – Държавна агенция „Архиви“, Национална библиотека, регионални и общински библиотеки, музеи и читалища, в което една от изследваните области беше трайното архивиране и съхраняване на дигиталните копия.
От отговорилите на въпроса относно провеждане на трайно архивиране на дигиталните масиви, двадесет и пет респондента са отговорили положително, а осем отрицателно. На свързания с него уточняващ въпрос „Как осъществявате трайното архивиране и съхраняване на дигиталните копия (какви технологии, платформи и носители използвате; достъп до трайните архиви; срок за съхранение; срок за актуализиране; осигуряване на съвместимост на използваните технологии и файлови формати)?“ е получен само един пълен отговор, показващ планиране и устойчиво управление на дигиталните масиви във времето и той е подаден от Държавна агенция „Архиви“. Най-често, в петнадесет от случаите, е заявено, че трайното архивиране се извършва на твърд диск, а в единадесет – на сървър. Четиринадесет от организациите съхраняват трайните архиви в повече от едно копие. Две организации използват облачни услуги за дейностите по архивиране.
Резултатите от проучването показват дълбоко неразбиране на понятието трайно/дългосрочно архивиране и неговото подценяване от страна на институциите на паметта, които провеждат дигитализация. Отговорите индикират, че не се прави разлика между съхранението на данни и дългосрочното съхранение (опазване) на данни. Двата процеса имат коренно различни цели и съответно средствата за постигането им са различни. Дългосрочното съхранение на данни се осъществява с цел осигуряване на достъпа до тях и коректното им разчитане след дълъг период от време – 20, 50, 100 или повече години. Примери за подобни срокове на съхранение има много – здравни досиета, данни за трудов стаж и осигуровки, решения на ръководни органи или институции като парламент, правителство и други. Тук попадат разбира се и различните архивни документи и обекти на културното наследство. Дългосрочните дигитални архиви спадат към така наречените „студени“ архиви. Те не се държат постоянно онлайн и извличането на данни от тях е по-бавен и сложен процес, подобно на функционирането на физическите архиви. Същевременно дигиталното опазване е изключително важен процес, който в някои отношения е по-голямо предизвикателство от опазването на физическите оригинали. Основно проблемите са свързани с дълготрайността и надеждността на информационните носители, остаряването и „пенсионирането“ на използваните софтуерни и хардуерни технологии и на файловите формати. Всеки от тези проблеми трябва да бъде адресиран, за да се осигури дълъг живот на данните. Данните, получени от проучването показват, че всяка от организациите се грижи сама за създаване, съхраняване и опазване на своите дигитални колекции. Този подход има значителни недостатъци, като например необходимостта всяка организация да обезпечи процеса на дългосрочното съхранение с технологични и човешки ресурси, ангажирани с миграцията на данните в по-нови формати и върху нови информационни носители, създаване на емулатори за работата на остарели и излезли от употреба системи и други свързани дейности. Същевременно данните от друга от изследваните области – „Правила и процедури“, показва отсъствието на вътрешноорганизационна регламентация на тези процеси при почти всички респонденти, което представлява голям риск за устойчивото им изпълнение...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!