Издателска дейност

Фондация Америка за България
В момента има 13 посетители в сайта
Библиотеката на Университета в Гьотеборг – шведският модел за достъпност, практичност и иновативност ПДФ Печат

Автор: Людмила Томова
Рубрика: Глобус

Публикувана: бр. 4, август 2022

През май 2022 г. посетих библиотеката на Университета в Гьотеборг като част от „Седмица на библиотечните служители“, организирана от домакините по програма Еразъм+. Събитието включваше редица дейности с цел обмен на знания и добри практики, чрез които успях да се запозная със служителите, помещенията, оборудването, фонда и услугите на повечето библиотечни филиали. Настоящата статия е кратък преглед на видяното с акцент върху някои от постиженията, които ми направиха най-силно впечатление.
За града и Университета
Университетът се намира в град Гьотеборг, разположен на западното крайбрежие в Южна Швеция – вторият по големина град в страната. Освен с университета си, градът е известен и с музея за автомобили на Volvo, най-големия годишен филмов фестивал в Скандинавия и е родното място на създателя на космическата камера, заснела първата стъпка на луната – Виктор Хаселблад (Victor Hasselblad).
GU е мултидисциплинарен университет, с общо 8 факултета в различни направления. Създаден е през 1891 г., а понастоящем в него се обучават близо 50 000 студенти, което го прави един от най-големите в Северна Европа. Нарежда се в топ 100 до топ 200 на най-популярните световни университетски класации.
За библиотеката
Университетската библиотека се състои от седем филиала, прилежащи към съответните факултети, които са разпръснати в целия град:

  • Библиотека по изкуства (Art Library – Academy of Design and Crafts and Valand Academy);
  • Библиотека по биомедицина (Biomedical Library – Sahlgrenska Academy and the Faculty of Science);
  • Библиотека по бизнес и икономика (Economics Library – The School of Business, Economics and Law);
  • Библиотека по образователни науки (Education Library – The Faculty of Education and the IT Faculty);
  • Библиотека по здравни грижи (Hälsovetarbacken Library – Institute of Health and Care Sciences);
  • Библиотека по социални науки (Social Sciences Library – The Faculty of Social Sciences);
  • Библиотека по хуманитарни науки (Humanities Library – The Faculty of Arts and Academy of Music and Drama).

Тяхното разположение е определящо за начина на разпределение на пространствата и фонда им, броя читателски места и обща подредба. Атмосферата, интериорът и външният им облик съответно много се различават, като всяка има своя характерна и впечатляваща визия. Въпреки различията филиалите споделят централизирано управление и редица общи характеристики, включително единна автоматизирана библиотечна система (Koha), общи стандарти на работа, общи проекти и работни групи и др. Подобна разпръснатост би предполагала затруднения в комуникациите между служителите и управлението на дейностите, но в действителност се забелязва точно обратното. Постигнато е високо ниво на организация и добра работа в екип.
Няма „централна“ библиотека, която да управлява останалите филиали, и това е умишлено решение, целящо постигане на равнопоставеност. Освен това много от служителите работят едновременно в няколко филиала, участват в различни групи по общи проекти и определени работни позиции са на принципа на ротацията – например на „Информационното бюро“ (Information desk) всеки служител работи един или няколко пъти седмично за определен брой часове, в зависимост от предварително изготвен график. Тази гъвкавост се приветства от библиотекарите, допринася за разнообразието в ежедневната им работа, за по-доброто разбиране на различните дейности в библиотеката и за поддържането на пряк контакт с потребителите...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн

 
IFLA
Посолство на САЩ в БългарияГьоте институт - България  Американска библиотечна асоциацияEBLIDA Фондация Глобални библиотеки - България Мемориален фонд Снежана Янева