Издателска дейност

Фондация Америка за България
В момента има 8 посетители в сайта
Как академичните библиотеки могат да си сътрудничат по-ефективно с университетските отдели за наука? ПДФ Печат

Автор: Тошка Борисова
Рубрика: Актуални изследвания

Публикувана: бр. 5, октомври 2022

С промените и кризите напоследък наблюдаваме трансформация в администрацията на висшето образование. В търсене на обективна атестация на учените и обвързване на резултатите с механизмите за управление на качеството на висшето образование се прилага неговото диференцирано публично финансиране. Отделите за наука в университетите управляват все по-сложен набор от отговорности.
У нас, в различните университети и научни организации тези отдели носят различни наименования, като напр.: отдел „Научна дейност“, „Научна и проектна дейност“, отдел „Наука и акредитация“ и т.н. На тях се делегира ръководството и създаването на постоянно действаща система за събиране и анализиране на информация за национални и международни оценки, свързани с рейтинга на висшето училище или институция.
Научните изследвания днес са свидетелство за реномето на институцията, а постоянна роля на отделите за наука е да наблюдават, развиват и оценяват научно-изследователската дейност на локално ниво. От друга страна учените използват все по-голяма част от времето си за административни задачи. Изследване на ExLibris за подпомагане на научноизследователската дейност с разбиране на предизвикателствата за изследователи и членове на научните служби в Обединеното Кралство, САЩ и Австралия, проведено през 2019 и 2020 г., описва сложната динамика на администрацията във висшето образование. Според проучването, седем от десет изследователи прекарват поне 30% от времето си в странични дейности. Отделите за наука се стремят да оказват административна подкрепа на учените, но поради липса на време и ресурси не винаги успяват. В тази ключова област академичните библиотеки могат да помогнат със своята експертиза.
С повишаване на осигуряването с информационни ресурси, вкл. под формата на бази данни, учените търсят подкрепа от библиотеките. Забелязва се нарастващо търсене на услуги за достъп до наукометрични данни, наред с другите дейности. Според проучването, през 2021 г. 57% от изследователите очакват библиотеката да ги подкрепи, като се заеме с депозиране и съхраняване на публикациите и данните им в институционалните хранилища и репозиториуми, в сравнение с 49% през 2020 г. През 2021 г., 51% от учените очакват помощ за оценка на научната продукция, в сравнение с 39% през 2020 г., а 31% се нуждаят от помощ за наукометрични индикатори за измерване на въздействието на изследванията си, спрямо 26% година по-рано. Въпреки че сътрудничеството между библиотеките и отделите за наука нараства, все още има много място за подобрения. Повече от половината, или 54% от ръководителите на отдели за наука през 2021 г. смятат, че библиотеката ще остане основен партньор в изследователските дейности, при 48% за 2020 г. Но тези резултати също означават, че библиотеките и отделите за наука не си сътрудничат в почти половината от институциите.
Но нека видим данни и за България. В доклад за 2020 г. на Комисията за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност във висшите училища и научните организации за резултатите от научната дейност в България, се очертава стабилност в изследователската дейност на големите центрове за наука в страната. Както и че научните изследвания влияят все по-силно върху обществената и икономическата сфера. Експертите проследяват ефекта от научните проучвания на базата на брой публикации, патенти и цитирания, спрямо броя изследователи в институциите. На този етап те отчитат по-ниска публикационна активност на научните организации и университетите. Едни от констатациите са, че изоставаме с над четири пъти спрямо Гърция и два пъти спрямо Сърбия по отношение на индексираните документи в международните бази данни. До голяма степен спадът на публикационната активност спрямо 2019 г. се свързва с пандемичната обстановка, но въпреки това броят на публикациите остава по-висок в сравнение с всички други предходни години. Успоредно с това страната ни подобрява качеството на научните си изследвания. За последните пет години (2016 – 2020) сме достигнали дял от 40% на публикациите в квартил Q1 (с най-високо качество) в международните бази данни, като изпреварваме Словакия и Сърбия и се нареждаме до Хърватия...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн

 
IFLA
Посолство на САЩ в БългарияГьоте институт - България  Американска библиотечна асоциацияEBLIDA Фондация Глобални библиотеки - България Мемориален фонд Снежана Янева