Автор: Милена Марковска
Рубрика: Юбилеи
Публикувана: бр. 6, декември 2022

Навършиха се 40 години от преименуването и преместването в нова сграда на Градската библиотека „Паисий Хилендарски“ – Асеновград. Тя е най-голямата общодостъпна библиотека на територията на община Асеновград и духовен правоприемник на първата българска обществена библиотека към Българско ученолюбиво дружество „Родопа“, създадена през 1873 г.1 Свързва се с името на Отон Иванов, който по това време пребивава в Асеновград. Липсват автентични документи от онази епоха, които да потвърдят този факт, но в по-късно време станимашките българи свидетелстват за това, че Отон Иванов бе единот най-главните дейци по борбата ни с гърците по отварянето и уреждането на български училища, по отваряне за пръв път читалище, на което подари и цялата си библиотека.
Първият щатен библиотекар в Асеновград е Донка Пашкова.2 Тя е родена през 1889 г. в с. Ябълково, където баща ѝ е учител. Донка Пашкова завършва девическото трикласно училище. Затрудненото семейно положение не ѝ позволява да продължи образованието си. По време на Балканската война е самарянка в Родопите, участва във военните действия до приключване на войната.
След края ѝ учи като частна ученичка. Близо десетилетие Донка Пашкова работи безвъзмездно като по два пъти седмично раздава книги на читателите до назначаването ѝ през 1931 г. на щат като библиотекар. Развива благотворителна дейност като подпомага бедни семейства, включва се в набиране на средства за училището. Почти няма сфера на обществения живот в града, която да не е свързана с нейното име.
През годините библиотеката променя своите имена, функции, начин на финансиране и управление, помещава се в различни сгради. През 1982 г. за първи път отваря врати новата специално построена за целта сграда на Градска библиотека „Паисий Хилендарски“. Новостроящата се сграда на библиотеката е обявена за пускова в чест на 1300-годишния юбилей на България през 1981 г. Това е важно събитие в живота на местната общност. Откриването е посветено на 210 години от написването на „История славянобългарска“ и 260 години от рождението на свети Паисий Хилендарски. От тогава библиотеката с гордост носи неговото име. Вестник „Комсомолска искра“ пише: Времето не успя да заличи следите на хилендарския проигумен Паисий, дошъл през Беломорския проход от Света Гора в Станимака и издъхнал тук, в стария квартал Амбелино. Двеста и десет години по-късно асеновградчани нарекоха на негово име общинската библиотека, за да не гасне огънят на духовното пробуждане…
Идейният архитектурен проект е на Здравко Дафинов от Народна библиотека „Кирил и Методий“. Техническото изпълнение е на инж. Рачо Стоянов от „Главпроект“ – София. Проектът за вътрешно обзавеждане е изготвен от арх. София Браникова, а мебелите са изработени от завод „Явор“ – Асеновград.
Новата монументална сграда е 5-етажна с площ от 4196 кв. м. Двата подземни етажа са проектирани за книгохранилища. На третия етаж е разположено просторно фоайе с изящно мозаично пано, изобразяващо фигурата на Паисий Хилендарски, изработено от проф. Иван Кирков. Тук се намират Детският отдел с читалня и зала с фонд на свободен достъп, Стая на приказките с прекрасни стенописи на самобитния художник Коста Форев, отдел „Изкуство“, художествена галерия и лекционна зала. На четвъртия етаж се помещава Отделът за възрастни с обща и специализирана читалня. За място на отдел „Обработка“ и работните помещения е отреден петият етаж на сградата...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!