Автор: Димитър Копаров
Рубрика: Актуални изследвания
Публикувана: бр. 1 – 2, април 2023

Социализацията на културното наследство днес има нови измерения и се сблъсква с много проблеми. Основните изследвания и стратегически насоки за социализацията на културното наследство в Европейския съюз са свързани с общата европейска политика за териториално развитие, пространствено планиране и регионално развитие, с политиката за градско развитие и политиката за развитие на селските райони. Споделям мои проучвания относно тенденциите и съвременните европейски политики за новото бъдеще за градовете, които са насочени към подкрепата за активен начин на живот и много обществени пространства, които ще създават чувство за общност, емоционална привързаност, обща културна среда.
В Споразумението за партньорство между България и ЕС за периода 2014 – 2020 са определени 8 приоритета на националната политика за развитие. Като трета цел е обособено постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал.
Градовете са в центъра на подкрепата от програмата „Региони в растеж“, като се извеждат ограничен брой градове – 39, които имат право да получат подкрепа след като разработят интегрирани планове за развитие. Споразумението търси интегрирания подход и изгражда мрежа от индикатори за неговото постигане. Проблемът е, че отново състоянието на българските градове и плановете им за инвестиции са фокусирани основно върху базисна инфраструктура и фрагментарни проекти, които развиват местни приоритети – подход, който е доста далечен на общата европейска политика за развитие на градовете. Тази политика в периода на реализиране на програмата „Региони в растеж“, вече определя приоритетите на Дневния ред от Амстердам, който налага подходът на синхронизирано пречупване на общите политики в контекста на градското развитие и превръщането им в двигатели за развитие на градовете. Дори предизвикателства като климатичните промени или мигрантската криза се превръщат от потенциални и реални проблеми във възможности за развитие. По това време България инвестира в градовете според приоритети, разработени през 2013 г. и естествено изостава отново в политиката за развитие на градовете, въпреки реалната подкрепа от ЕС и структурните фондове.
Културно-историческото наследство се разглежда в Споразумението като местен ресурс за развитие на туризма, възможност за създаване на нови работни места, постигане на висока добавена стойност от реализираните инвестиции чрез използване на местния специфичен териториален потенциал. Идентифицирани са 194 туристически общини, които се предвижда да бъдат подкрепяни като изходни центрове за развитие на туристическата активност на регионално ниво.
Според Споразумението за партньорство на Република България и Европейския съюз за периода 2014 – 2020 културна инфраструктура е концентрирана в градовете – музеи, галерии, театри, институти за музикално и танцово изкуство, библиотеки и читалищата, чието развитие и поддържане е важно за подобряване на качеството на живот на населението. Като възможност за създаване на нови работни места, постигане на висока добавена стойност от реализираните инвестиции чрез използване на местния специфичен териториален потенциал Споразумението предвижда инвестиции в развитието на туризма чрез подкрепа за опазването, популяризирането и развитието на културното и природното наследство...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!