Автор: Александър Ковачев
Рубрика: Актуални изследвания
Публикувана: бр. 1 – 2, април 2023

За православната вяра, християнската църква, историческите етапи на развитие, перипетиите, през които минава до днес, нейното утвърждаване и пр., може да се говори необикновено много. Известно е, че православието е едно от трите основни „течения“ в християнството, заедно с католицизма и протестантството. Въпреки това, схематично ще отбележа, че още през IV век, официалната християнска църква си присвоява названието „православна“, за отличаване от еретическите отклонения по онова време. Още от древни времена двете разновидности на християнството – източната и западната, се назовават православни и католически (вселенски). Впоследствие настъпват съществени промени, а наименованието „православна“ остава да се използва само за източното „течение“. За нейното окончателно утвърждаване може да се приеме годината 1054 г., когато те се разделят и се оформя религиозен център на Източната римска империя – Византия. Историята е достатъчно пълна, богата на събития и считам за безсмислено да се задълбочавам в нея.
В конкретния случай моята цел е да предоставя възможност на по-незапознатите читатели с издадената на български език в България литература по въпросите на християнската книжнина, а не въобще за религиите. Обект на настоящия библиографски преглед са преди всичко книгите (отговарящи според стандарта на определението за този вид издания, т.е. с над 48 страници, подшити или подвързани, с мека или с твърда подвързия), а не само отделни части от тях, учебниците, учебно-помощната литература, учебните програми, изработени специално за използване от ученици, студенти, докторанти и други лица, изучаващи православната вяра. Не на последно място ще отбележа значението на непериодичните сборници, посветени изцяло на темата, с резултатите от проведени у нас научни форуми, конференции, мероприятия и пр.
От друга гледна точка, автори на публикации е редно да бъдат български духовни лица, служещи в страната в родни православни храмове и църкви, а не от чужденци, каквито случаи се срещат достатъчно, въпреки че определена част от тях пълноценно са се интегрирали. В противен случай съществува опасност изследването да придобие много по-сериозни и задълбочени измерения, обект на друг тип научни разработки, не по компетенцията на библиограф като мен.
В тази връзка, не мисля да отделям внимание на самостоятелни публикации в периодични и непериодични сборници, в които заедно с други теми, повече или по-малко е наблегнато и на християнството. Също не са включени голям брой статии, в които християнството е проследено в аспекта на историята и военното дело. Тук искам да уточня какво точно разбирам под понятието източници на литература за християнска книжнина. Имам предвид документи, достъпни за ползване от читателите безпрепятствено в т. нар. интернет среда или интернет пространство.
По-точно в електронните ресурси от бази данни, конкретно на Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“ – Велико Търново, с помощта на които читателите имат възможност за ползване от територията на цялата страна, а през последните няколко години вече и от вкъщи. Проучванията ми показаха, че регионалните библиотеки разполагат с пълен електронен каталог на книгите, излезли след 1994 г. до края на 2022 г. За периода до 1994 г. (долната хронологична граница на изследването) подлежат на ретроконверсия. Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – София разполага с т. нар. „депозитни списъци“. По различни причини те не са достъпни за всички читатели, защото е трудно да ги ползват на книжен носител в цялата страна, а могат да ги регистрират в електронен формат. Затова не считам да им отделям по-специално внимание, въпреки че не са за пренебрегване...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!