Автор: Валентина Вълчева
Рубрика: Глобус
Публикувана: бр. 1 – 2, април 2023

В началото на юни 2021 г. Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“ – Видин и Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца започнаха изпълнението на един от най-амбициозните си проекти за трансгранично сътрудничество – „Книжни пътеки и мобилни библиотеки от Северозападна България до Скандинавия“. Целта на проекта е да очертае пътеки от книги, произведения и добри библиотечни практики от Югоизтока на Европа и по-конкретно от Северозапада на България – традиционно и напълно несправедливо подценяван в много отношения регион – до севера на викингите и да потърси онова, което ги обединява. А то не е никак малко, независимо от разликата в епохите, които обитаваме.
Норвежците винаги са били хора, отворени към света. Днес обаче духът на някогашните викинги завоеватели се е трансформирал в страстно желание да опознаят колкото могат повече места, хора и култури и да споделят своя опит, при това напълно доброволно и безплатно.
На 26 срещу 27 ноември късно през нощта, след смяна на наземен и въздушен транспорт, най-накрая се озовахме в центъра на Осло. Първоначалният шок от цените в местните магазини беше само началото на поредица от културни и емоционални шокове, които щяхме да преживеем. Но докато този от цените беше по-скоро негативен, всички останали бяха в съвършено противоположния полюс на емоционалната палитра. Противно на очакванията и опасенията ни, нямаше сняг и всъщност беше сравнително топло, макар и дъждовно, което не ни попречи – след един период за почивка и адаптация – на 28 ноември да поемем към първата от четирите библиотеки, набелязани за посещение.
Началото беше повече от впечатляващо. Сякаш нашите домакини ни преведоха през портал във времето. Влизайки в основната библиотека „Deichman“, наречена „Bjørvika“ (общият брой на филиалите на „Deichman“ са 22 на територията на норвежката столица), си мислех, че ако ние в България все още правим планове и мечтаем за бъдещето на библиотеките, то в Норвегия вече живеят в това бъдеще.

Библиотека „Deichman Bjørvika“
„Deichman Bjørvika“ не е просто библиотека – тя е отделен, почти научно-фантастичен свят, при това не изолиран зад стелажи с книги. Е, да, има и книги, но усещането, че библиотеката е храм за някакъв привилегирован елит е отстъпило място на идеята, че библиотеката трябва да е център на мултивселена, обединяваща дръзко разнообразие от дейности, услуги и възможности и е на разположение на всеки. На абсолютно всеки гражданин – от членовете на кралското семейство до бездомника. Тя е свят, в който можеш да седнеш на кафе с кроасан, да играеш на видео или компютърни игри, да се разходиш, да запишеш или директно да излъчиш видео за своя подкаст, да послушаш как растенията си говорят (не се шегувам), да подремнеш, да си закърпиш скъсаната дреха или да зашиеш паднало копче, да се погрижиш за бебето си или да го оставиш да поспи на „бебешкия паркинг“, докато ти самият четеш, почиваш си или се забавляваш наблизо. Огромната сграда от стъкло е кацнала на самия бряг на Северно море, точно до Операта, а гледката е изумителна. Почти очакваш да видиш в далечината завръщащия се кораб-дракар на Гунбьорн Улфсон – първият европеец, съзрял всъщност бреговете на Америка още през Х век, пък макар и само отдалеч...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!