Автор: Калина Михайлова
Рубрика: Юбилеи
Публикувана: бр. 1 – 2, април 2023

Обикновено човек приема противоречиво всяко ново десетилетие в живота си. Как стои въпросът при библиотеките обаче? Много или малко са 140 години? Библиотеките в България имат сходно развитие, но историята на РБ „Пенчо Славейков“ е различна. Тя е специална, защото е първата обществена библиотека, създадена от хората за хората…

Сградата (защото всички питат)
Едно обстоятелство обаче смущава правилното ѝ [на библиотеката] развитие и я разстройва на няколко пъти. Това е липсата на собствено,удобно помещение. (Из „Кратък исторически очеркна Варненската градска общинска библиотека1883 – 1933“, Варна, 1933)
Думите на дългогодишния уредник на библиотеката Добрин Василев се оказват пророчески. Първото помещение, наето от Книжевната дружина, е в салона на Пандели Янев, известно повече като Българското кафене. Оттогава адресът се сменя многократно. Само в рамките на един кратък период от четири години (от 1887 до 1890) библиотеката се мести пет пъти. Темата за собствена сграда на библиотеката не спира да вълнува и гражданите, и общината до днес. Още от 1892 г. започват плановете на общината за финансиране на специално помещение за библиотеката. През всички години градската управа периодично взима решения за отпускане на средства за самостоятелна библиотечна сграда, но нито едно не се реализира.
Проектите от 30-те години са най-разнообразни и понякога доста мащабни – за концертен салон с бюфет и библиотека, за градски театър с библиотека, казино и магазини, за общ културен дом с музей и библиотека. Мечтата за истинска сграда за библиотека е белязана с надежди и крушения. Събират се инициативни комитети, организира се продажба на билети, както и прословутата „шоколадена“ лотария. Едва през 1942 г. със събраните средства от „шоколадената“ лотария и с допълнително финансиране от Министерството на просвещението и Община Варна е закупена частна къща на бул. Сливница 46. Там се настаняват читалище „Цар Борис III“ (днес „Варненски будители“) и градската библиотека. Оказва се отново временно. През 1990 г. сградата е реституирана.
През 2015 г. се провежда международен отворен конкурс за идеен проект за сграда на Варненската библиотека, организиран от Община Варна и Камарата на архитектите в България, съвместно с WhAT Association. Включват се близо 400 екипа от няколко континента – безпрецедентен брой в историята на обществените поръчки в България. Събитието се превръща в световно архитектурно предизвикателство. Победител е холандското архитектурно бюро „Architects for Urbanity“. Журито се обединява около силната и контекстуална идея за едно качествено ново обществено пространство в града. Дали този прекрасен проект ще бъде осъществен и дали ще приключат неудобствата на чергарството? Историята ще покаже.

Предизвикателството да бъдеш първи
В свръхстимулирания свят, в който живеем, конкуренцията за вниманието на потребителя е жестока. Пред очите на човек на ден преминават около 90 метра дигитално съдържание, докато същевременно цикълът му на внимание се съкращава неимоверно до едва няколко секунди. И тъй като библиотеката е в пряка конкуренция с всички останали на информационния пазар, които всячески се опитват да обемат тези няколко секунди потребителско внимание, предизвикателство е библиотеката да бъде чута и видяна въпреки фоновия шум. Хората имат вече развити дигитални навици и библиотеката трябва да се възползва от тези дигитални навици, за да може да е редом с тях в ежедневието им.
Въпреки несгодите и липсата на място, някак неусетно Варненската библиотека се превърна в дигитална „лаборатория“ и стана незаобиколим фактор и авторитет, особено при внедряването на съвременните технологии в библиотечното обслужване. Най-старият културен институт във Варна e сред водещите библиотечни институции в България, като успешно съчетава ролята си на депозиториум на българската книжнина с мисията на двигател в търсенето и прилагането на новостите в информационното общество – от първия в страната библиотечен домейн (1992) и уебсайт (1999) до първия виртуален асистент чат бот (2020), базиран на разговорен изкуствен интелект. Списъкът с нововъведенията е дълъг и повечето са собствени разработки на ИТ екипа на библиотеката: онлайн каталог и автоматизирана библиотечно-информационна система за обслужване на читатели, дигитална библиотека, първото онлайн мултимедийно издание, система за самостоятелно заемане и връщане на книги, електронна читателска карта, онлайн заявка за книги и услуги, първия в страната Библиомат, персонално виртуално читателско пространство „Моята библиотека“. Предизвикателството да бъдеш първи днес е много повече от технологично упражнение. То се превърна в отговорност. Докъде може да стигне Варненската библиотека в опитомяването на технологиите предстои да разберем...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!