Автор: Валентина Терзиева
Рубрика: Актуални изследвания
Публикувана: бр. 2, април 2024

През 1953 г. за основа на фонда на новосъзда­дената Градска библиотека служат 3250 тома книги, които до края на годината нарастват до 5040 тома (в други източници 5148 тома) книги. В самото начало се разчита на дарения от библиотеки, предприятия, обществени организации и граждани, както от града, така и от цялата страна, но те се оказват недостатъчни и на заседание на Изпълкома на Градския народен съвет се взема решение да се закупят допълнително книги със средства от бюджета. В годината на създаването си Библиотеката регистрира над 600 читатели с раздадени над 4700 тома литера­тура, или почти стопроцентна обращаемост на все още скромния ѝ фонд. Наред с този огромен интерес и стремеж към знания, виден от оживения обмен на книги, културната институция в следващите години се превръща и в едно от най-естествените места за срещи и любимо място за културно-просветна работа с младите хора – най-многобройните жители на града, неговите строители. Градската библиотека „Пеньо Пенев“ се превръща и в методически център – ръководи методично всички библиотеки в града, следи за квалификацията на библиотекарите като редовно организира семинари и практикуми за повишаване на знанията им.
Помещението, в което е настанена Библиоте­ката при създаването ѝ, се оказва тясно и непод­ходящо за коректно изпълнение на функциите ѝ, и това налага преместването ѝ в самостоятелна мал­ка сграда на бул. „Димитър Благоев“, само няколко месеца след откриването ѝ.
Към края на 1955 г. в Библиотеката са обособени следните фондове: основен, детски, подвижен, справочен, библиотековедски и периодика. В процес на обработка е музикалният фонд, който е заделен.
През 1957 г. към културната институция, с цел разширяване на дейността ѝ, се открива филиал в квартал „Васил Коларов“ (сега „Марийно“). В статията „Филиалът на библиотеката в Димитровград“ в сп. „Библиотекар“, бр. 3 от 1961 г. четем положителната оценка за работата на филиала от завеждащия Градската библиотека Димо Тодоров и как е взето решението за откриването му: Филиалът на нашата библиотека започна работа с читатели на 20 октомври 1957 г. [в други източници 20 ноември]. Беше ни ясно още през 1956 г., че за да увеличим читателите в книгораздаванията, трябва да открием още една заемна. Предложението да открием детски отдел се отхвърли, защото в центъра на града, в непосредствена близост до Библиотеката имаше още 6 библиотеки, от които едната беше детска. Димитровград израсна на мястото на три села и кварталите са обособени като отделни селища. В един от най-големите – „В. Коларов“, на 3,5 км от центъра на града, имаше само профсъюзна библиотека с около 2500 тома книги. Фондът ѝ беше недостатъчен за обслужване живеещите в квартала, падаше се по-малко от половин книга на човек… Откриването на гимназията през 1957 г. ускори решението ни филиалът да бъде в този квартал. Нашият филиал е с постоянен книжен фонд. Тук прехвърлихме изцяло подвижния фонд на Библиотеката – 2156 тома – и една от библиотекарките мина на целодневна работа във филиала. Още от първите дни интересът на гражданите към новата библиотека и на първо време, на учениците, беше голям. За малко повече от два месеца на 1957 г. бяха регистрирани 603 читатели, от които 99 работници, и се раздадоха 7194 книги за домашен прочит...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!