Автор: Карън Коул
Рубрика: Професия
Публикувана: бр. 2, април 2018

Днес е изключително важно да говорим за бъдещето на библиотечния каталог. Продължава работата по разработването на „следващото поколение“формат за библиотечни библиографски данни, чиято основа ще бъдат Функционалните изисквания към библиографските записи (FRBR), представени от работната група на ИФЛА. Въпреки това се забелязва тенденция отправна точка да бъде текущото състояние на данните. Историческият контекст обаче е много по-богат.
Историята, която ще разгледаме, е дълга и сложна. От гледна точна на техниката, библиотечните каталози могат да бъдат датирани от гръцко и римско време, когато са били разпространени глинените плочки и са закрепвани етикети в края на свитъците. Развитието на технологиите ни е позволило да създаваме каталозите във вид на книга, хартиени листове и каталожни картички. В модерни времена каталогът преминава от физическите каталожни картички към виртуален каталог, достъпен чрез компютър и контролиран от система за управление на бази данни. Днес в процес на развитие е преминаването от затворена система за управление на бази данни към използване на данни от интернет и Resource description framework3 (RDF) на Консорциума World Wide Web. Трябва да вземем под внимание и начина, по който самата информация се променя във времето, от първите писмени символи към виртуалната реалност. И накрая библиотеките и техните функции имат дълга история.
Библиотеките винаги са били новатори в организационната техника, въпреки че са споделяли своите иновации с други професии със сходни нужди. Преминаването в края на XIX в. на каталозите във вид на книга към каталожните картички, съвпада с преминаването на регистрите към системи за картотекиране. Въпреки това, ако погледнем линията на времето на информационните технологии между ХХ и ХХI век, ще забележим изоставане от общата еволюция на технологиите.
Още в началото на технологичната революция, в средата на 60-те години, благодарение на развитието на иновативния формат за каталожни данни – Машинночетима каталогизация (MARC), библиотеките преминават към автоматизирано разпечатване на каталожни картички. Скоро след това, около 1980 г., тези данни започват да се използват за създаване на онлайн библиотечен каталог, първоначално достъпен през терминали в библиотеката, а днес от всяка точка с достъп до мрежата. От този момент библиотечните каталози се обогатяват с нови характеристики, като обединено търсене на библиотечни колекции и метаданни на статии от списания. Въпреки това основната технология остава същата, базираща се на техники отпреди три и повече десетилетия...