Автор: Анета Дончева
Рубрика: ИФЛА
Публикувана: бр. 3, юни 2019

На страницата на ИФЛА през ноември 2018 г. се появи информация, че на 29 ноември 2018 г. ще бъде отбелязана 24-та годишнина от ратифицирането на Манифеста на ИФЛА/ЮНЕСКО за обществените библиотеки от 1994 г. (Манифеста). Тази статия е свързана с подготовката за честването на 25-та годишнина от създаването на Манифеста. Обществените библиотеки и библиотекарите по целия свят се приканват да обмислят и да дискутират въздействието на Манифеста върху дейността на този вид библиотека.
В съобщението се изтъква, че Манифестът провъзгласява убеждението на ЮНЕСКО в обществената библиотека като сила за образование, култура и информация. Той идентифицира обществената библиотека като най-важна за свободата и справедливостта и за достъпа до знания и информация за всички хора.
Библиотекарите и библиотеките от целия свят са поканени да споделят своите мисли като използват хаштага #publiclibrarymanifesto. Ние все още имаме време да реагираме на призива на ИФЛА като дадем мнение в социалните медии до ноември тази година (2019). Манифестът на ИФЛА/ЮНЕСКО за обществените библиотеки има три основни разработки.
През 1949 г. се издава първата международна декларация на ЮНЕСКО относно същността и функциите на обществената библиотека. Декларацията е следствие от развитието на идеята на ЮНЕСКО за обществената библиотека в историческия контекст на Студената война, деколонизацията, модернизация и интернационализъм през последните две десетилетия след края на Втората световна война. Изработването на декларацията е предшествано от „Ръководство за обществени библиотеки“ на британския библиотекар и виден реформатор на обществените библиотеки в Обединеното кралство Лионел МакКолвин (Lionel McColvin). Предговорът към това ръководство е на Хайме Торес Бодет (Jaime Torres Bodet) – тогавашен генерален директор на ЮНЕСКО и бивш ръководител на Департамента за библиотеките към Министерството на образованието в Мексико. В този предговор той определя обществените библиотеки като хранилища на знания и опит, които са свободно отворени за хората от всички раси, религии и възраст, посочва тяхното съществено значение за всяка програма за образование за възрастни и твърди, че на практика те демонстрират международната кооперация.
Още през ноември 1949 г. втората Генерална конференция на ЮНЕСКО решава организацията да публикува брошури за популяризиране на целите и работата на обществените библиотеки. Работната група, която отговаря за библиотеките, предлага една от брошурите да бъде под формата на декларация или манифест за целите и функциите на обществените библиотеки. Така се появява Манифестът от 1949 г., който се публикува под формата на плакат и брошура със заглавието „Обществената библиотека – жива сила на народното образование“. Независимо, че се появява анонимно, като негов създател се счита френският писател Андре Мороа (André Maurois). Манифестът от 1949 г. е съсредоточен по-специално върху ролята на образователните потребности на гражданите. Акцентира се на ролята на обществената библиотека за създаване на модерната демокрация…

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!