Автор: Марина Колесникова
Рубрика: Актуални изследвания
Публикувана: бр. 1, февруари 2021

От друга страна съвременните архитектурни проекти като правило се отнасят до строителството на нови, отделно обособени здания на вузовски библиотеки, или на модернизация на типови здания и помещения на библиотеки, вече функциониращи в структурата на учебните заведения. Необходимо е да се подчертае, че проектирането на нова библиотека, при цялата сложност на задачата, не е така трудоемко, психологически напрегнато и отговорно, както проектирането/реорганизацията/модернизацията на библиотека с поначало неприспособени помещения, при това, например, притежаваща историческа ценност и даже намираща се под закрилата на държавата.
Основни тенденции в приспособяването на съществуващи исторически здания за нови функции се явяват:

• използване на пълния обем на отделно стоящо историческо здание (в т.ч. здания от дворцов тип, от промишлен тип, от жилищен тип, укрепителни съоръжения);
• използване на встроено-пристроени нежилищни помещения на отделно стоящи исторически здания (в т.ч. здания от дворцов тип, от промишлен тип, от жилищен тип, укрепителни съоръжения);
• използване на изброените тенденции в различни процентни съчетания в зависимост от изходните данни при проектирането.

В подобен случай архитектурно-плановите решения, преминали през „ситото“ на разнообразни обсъждания, съгласувания и разрешения в КГА, КДКИОП, СДСНЕ и т.н. и приети за реализация, могат да се разглеждат като нещо от рода на „висшия пилотаж“ на архитектурното проектиране. Намирайки се в помещения с други функционални задачи, други технически характеристики в сравнение с тези, които се изискват за разполагане на библиотечното производство, въпреки това, библиотеката трябва да организира своите базови технологични процеси с отчитане на нормативните изисквания за оптималност, точност, ритмичност, уплътненост, оперативност, ергономичност, безопасност на труда и др.
Уникален пример за библиотека, функционирала ефективно много десетилетия в особени „небиблиотечни“ по своето предназначение пространства, е научната библиотека на Санкт-Петербургския държавен институт за култура. Тя се разполага на трети и четвърти етаж на главния корпус на института – дворец от XVIII век, построен през 1784 – 1788 г. (обект на културното наследство „Дом на Салтиков“, архитект Джакомо Кваренги).
Библиотеката на института е създадена едновременно с неговото основаване през 1918 г. В основата на фонда са книгите от колекцията на Обществото за съдействие на нравственото, умственото и физическото развитие на младите хора „Маяк“; книги, придобити от О. К. Буланова-Трубникова (внучка на декабриста В. П. Ивашов), издания от частната колекция на А. Д. Сидамон-Еристов и др. От момента на разполагането на института в зданието на „Дворцовая набережная“ №4 през 1925 г. за библиотеката били отделени няколко помещения на третия и четвъртия етаж. С нарастването на фонда заеманата от нея площ също се увеличава чрез присъединяването на съседни помещения и към началото на XXI век библиотеката придобива настоящия си вид...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!