Издателска дейност

Фондация Америка за България
В момента има 2 посетители в сайта
Библиотека в детската градина: Имат ли място библиотекарите за формирането на фонови знания в предучилищна възраст ПДФ Печат

Автор: Валентина Стоева
Рубрика
: Актуални изследвания

Публикувана: бр. 3, юни 2021

За пръв път в България беше регламентирано библиотечното осигуряване на детските градини. С публикуването на Наредба №24 за институциите в предучилищното и училищното образование, Министерството на образованието и Министерството на здравеопазването насочват вниманието на обществото към необходимостта от изграждане на база с нови книги за детските градини. Така детската градина беше призната не само за институция на първичната социализация, а и за среда за организирана интелектуализация на българското дете.
На пръв поглед отлично. Новият нормативен акт обаче не регламентира по каква методика и в какви размери ръководствата на детските градини ще извършват подбора на новите книги, игрите и другите подходящи източници на информация, очертани в чл. 62, ал. 4. Не дефинира критерии за релевантност на книги за деца, не променя драстично установената практика – сбирката от книги в детската градина да се попълва с дарения от родители или по преценка на учителя. Библиотечната колекция, където вече съществуваше, най-често съдържа помагала и художествени произведения, които допълват вече съществуващите материали по държавните образователни направления.
При по-задълбочен анализ става ясно, че не са предусетени редица проблеми:

  • Липсват насоки за подбора на книгите: освен да са подходящи за физическото, познавателното, езиковото, духовно-нравственото, социалното, емоционалното и творческото развитие на децата, никъде не е посочено какъв вид книги да бъдат набавяни, не се определят критерии за съдържанието им и евентуална съвместимост с възрастта на децата.
  • Набавянето на новите попълнения очевидно е оставено в ръцете на учителя – макар и с педагогическо образование, учителят в детската градина не е специалист по когнитивните аспекти на четенето и неговата лична преценка за качеството на съдържанието, илюстрациите, оформлението и информацията, които книгите предоставят, може да не следва насоките, изведени от най-актуалните научни изследвания.
  • Липсват препоръки за обособяване на специализиран библиотечен кът в детската градина – този пропуск в Наредба № 24 автоматично поставя въпроса за съхранението и отчетността на набавените книги, не позволява справка за съдържанието на фонда и проверка на качеството на изданията, предоставяни на децата в предучилищна възраст.
  • Липсват насоки за консултация със специалист библиотекар при набавянето на нови книги и „източници на информация“ – като специалисти по библиотечно-информационни науки, библиотекарите са в състояние да консултират учителя в детската градина кои са най-актуалните и подходящи ресурси за децата в предучилищна възраст. Отново изборът на учителя е водещ, което не гарантира актуалност на информационните материали, проверено съдържание и качество на изданието.

Изброените дефицити могат да провокират редица необратими последици, свързани с развитието на функционалната грамотност у децата в по-късен етап...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн

 
IFLA
Посолство на САЩ в БългарияГьоте институт - България  Американска библиотечна асоциацияEBLIDA Фондация Глобални библиотеки - България Мемориален фонд Снежана Янева