Официална страница на студентски 
Семинар-Китен 2001
 

 


                  

 

 

☻История на семинара

☻Семинара в Китен 2001

Участници

☻История на специалността БИН

и катедрата

                       ☻Публикации за Китен 2001

                         ☻Снимки – SSS 2001

                        ☻Следващ семинар – Хановер 2002    


Международен студентски летен семинар Китен 2001

Невена Кюранова, Красимира Ангелова

Студенти, докторанти и преподаватели от Катедра “Библиотекознание, научна информация и културна политика” към СУ “Св. Кл. Охридски” организираха и проведоха м еждународен студентски летен семинар на тема “Електронна Европа - идентичност срещу глобализация. Мисията на информационните специалисти” от 13 до 20 юли тази година в Китен.

Идеята за провеждане на ежегодни студентски летни семинари се ражда преди 11 години по инициатива на проф. д-р Петер Блумендорф, зам. Ректор на Университета по приложни науки и изкуства - Хановер, Германия.  В тях участват студенти и преподаватели от департаменти по библиотекознание и информационен мениджмънт от 8 европейски  университета, работещи по съвместни проекти и програми.

За първи път българска група от Катедрата взе участие в Деветия международен студентски летен семинар ' 2000, Раба Нижна, Полша.

На тазгодишната среща взеха участие 67 студенти и преподаватели от Варшавския университет, Полша, Университета по приложни науки и изкуства -Хановер, Германия, Университета по приложни науки - Девентър, Холандия и СУ “Св. Кл. Охридски”.  Работният език беше английски.

Участниците в семинара работиха по следните теми:

-                     Информационното общество и борба с безработицата в библиотечно-информационната сфера (проект за изграждане на международна база данни с информация за потенциални работодатели и търсещи работа библиотечно-информационни специалисти);

-                     Задоволяване на информационните потребности на населението по теми, свързани с ЕС (проект за подготовка на изследване);

-                     Дистанционно обучение (по примера на програма на Университета - Хановер);

-                     Английският език и националните езици в Интернет;

-                     Разработка на проект за изграждане на уеб-базирана информационна агенция за международен културен туризъм;

-                     Електронна информация за слепи и хора с нарушено зрение;

-                     Мисията на информационния специалист (пърформанс) и др.

Използвани бяха различни организационни форми на работа - уъркшоп, брейнсторминг, ролеви игри, компютърни презентации и др.

Целите на семинара бяха:

-                     Да се проиграе ролята на информационния специалист  в съвременното кибернетично общество на фона на проблема глобализация - идентичност;

-                       Да се създадат необходимите условия за професионално и неформално общуване между млади специалисти в областта на информационното обслужване и електронните комуникации;

-                     Да се представят резултатите от научно-изследователската дейност и от студентски разработки на университетите-партньори пред международна публика и др.

По време на Семинара бяха подновени съществуващите договори на Катедрата с университетите в Германия и Холандия. Сключен бе нов дългосрочен договор с немския ни партньор. Проведоха се официални разговори за бъдещото сътрудничество с Полша. Организатор и домакин на следващия Семинар ще се ще бъде Университета в гр. Хановер.

Домакинството на българската страна получи изключително висока оценка от международните ни партньори.

За успешното реализиране на тази инициатива финансова подкрепа оказаха Философският факултет и Студентски съвет при СУ,  фирмите “Орбител”, “Мартинус Найхоф”, “Пенсофт” и  “Нестле-София”, както и американски приятели на Катедрата от Университета в Емпория, Канзас.

 

Подробна информация за историята и темите на Студентските летни семинари, както и за проведените ежегодни сесии в различни европейски страни, може да се открие на интернет адрес:

http://www.ik.fh-hannover.de/ik/ik_inter/somsem/

В процес на подготовка е българска страница на Семинара, която ще може да бъде намерена чрез интернет страницата на СБИР. Читателите на “Библиотека” могат да научат повече за тазгодишния семинар в следващия брой на списанието.

 


Участници

INTERNATIONAL STUDENTS’ SUMMER SEMINAR, Китен 13-20.07.2001

българската група (към 13.06.2001)

I КУРС

1.      Силвия Свиленова Станчева , 1- ви курс, 292-65-22; sstanchevabg1@yahoo.com

2.      Мартин Радулов Радулов , 1- ви курс, 59-11-90; mugso@yahoo.com

3.      Елица Милкова Пенчева , 1- ви курс, 773-556; omicron@usa.net

4.      Станимир Желязков, 1- ви курс, 088/462-862 ; savas_presla@yahoo.com

5.      Виктория Пенчева, 1- ви курс, 088/78-20-35; viktorana@hotmail.com

6.      Нели Виденова, 1- ви курс, 68-72-55/стая 315; nelchobg@yahoo.com

7.      Юлиана Димитрова, 07274250; julianadimitrova@dir.bg

II КУРС

8.      Нона Докузова, 2- ри курс, 26-26-30;

9.      Веселин Росенов Димитров, 2- ри курс, pobedonosec@yahoo.de

III КУРС

10.  Биляна Андреева Яврукова,   3- ти курс, 292-60-29; iavrukova@yahoo.com

IV КУРС

11.  Деница Бориславова Кръстева , 4-ти курс , участник в SSS 2000 , 36-62-42;

denitsa366@yahoo.com

ДИПЛОМИРАНИ УЧАСТНИЦИ

12.  Десислава Златкова , дипломирана, участник в SSS 2000 , 72-43-46;

alida_desi@yahoo.com

13.  Моника Костадинова, дипломирана, участник в SSS 2000 , 62-57-316/стая 1308;

monica@dir.bg

  ДОКТОРАНТИ

14.  Красимира Ангелова, докторант, участник в SSS 2000 и 1999,

292-51-16, 088-40-80-40, krasi_angelova@hotmail.com

15.  Невена Кюранова, докторант , 47-87-95; nevena_kiuranova@yahoo.com

16.  Яна Георгиева, докторант, участник в SSS 2000 , 72-15-36, 953-02-70 (сл.) ,

088/433-833; yanadam@yahoo.com

ПРЕПОДАВАТЕЛИ

17.  доц. Александър Димчев.

18.  доц. Красимир Петков.

19.    доц. Симеон Недков, 971-10-04/в. 453, 62-19-71 (д.); SNedkov@sclg.uni-sofia.bg

 

 


Впечатления

SSS’ 2001

Това беше първият семинар от този род, на който съм бил. Той промени начина ми на мислене в дадени насоки. Например, отношението ми към непознати хора. Хареса ми това, че се смесих с хора от други страни и се чувствах като сред хора, които съм познавал отдавна. Мисля, че това е много полезно - запознанство с мои връстници от Западна Европа, които имат почти същите интереси като мен и учат в същата специалност.

Имахме за цел да работим по една и съща тема и тогава различният начин на мислене изпъкна, но след няколко дни работа всички се изравняват. И според мен това беше целта на нашето събиране. Вероятно това могат да бъдат познанства за цял живот.

Мартин Радулов

 

Уникално събитие!

Това е единственото нещо, което мога да кажа. Емоциите, които предизвика у мен са толкова силни, че все още не мога оценя обективно последиците от случилото се. Уникално е да живееш с непознати хора, от различни държави, възрасти и социални среди. Да работиш и да се забавляваш с тях, да споделяш липсата на вода с тях.

Това, което ме изуми беше как хората успяват да обединят усилията и способностите си, за да решават различни проблеми (както вече казах, някои от битов характер).

Във всеки work shop имаше специфичен подход на разработка на темите, обсъждане на идеите и т.н. в някои беше разговор, а в други наподобяваше анализ и оценка на определена тема, в други игра. Но основната цел бе една - хората да работят и съединяват с другите.

Хората, с които се налага да общуваш стават част от теб.

Невероятно е!

Всеки трябва да има възможност сам да се докосне до очарованието на непринудената и приятелска атмосфера, за да може да го оцени адекватно.

                                                                                                                       Нели Виденова

 

Международният семинар в Китен 2001 беше едно неповторимо и вълнуващо изживяване. Вълнуващо, защото за първи път бяхме домакини на тази десетгодишна традиционна среща на студенти и професори от различни държави.

Неповторимо, защото повечето от нас за първи път взехме участие в Международен семинар. Усетихме приятната смесица на академичното и забавното. В различните workshop-oве разменихме своите идеи и възгледи с другите участници от Германия, Полша и Холандия.

Нона Докузова

 


Електронна Европа - между националните идентичности и глобализацията. Ролята на информационните специалисти:

Или за идеите и опита от 10-ия международен студентски летен семинар,

13-20. 07. 2001, Китен, България

 

За нас - студентите от катедра Библиотекознание, научна информация и културна политика към Философски факултет на Софийски университет - измина едно вълнуващо лято. Поне за екипът ентусиасти (студенти, докторанти и преподаватели наброявахме общо 20 души), които организирахме 10-ия международен студентски летен семинар в Китен - SSS 2001 (Students’ Summer Seminar).

Връщайки се към незабравимите спомени от това домакинство се опитваме да направим равносметка на целите, които първоначално си бяхме поставили и на постигнатите резултати.

 

Как започна всичко?

Идеята за провеждане на ежегодни студентски летни семинари се ражда преди 11 години в стремежа на няколко европейски висши училища да засилят сътрудничеството си след “падането на Стената”, която дотогава разделя Западна от Централна и Източна Европа. В семинарите участват студенти и преподаватели от редица европейски катедри по библиотекознание и информационен мениджмънт, работещи по съвместни проекти и програми, като всяка година събитието се провежда в различна страна-участник.

За първи път българска група студенти и преподаватели от Катедрата по библиотекознание, научна информация и културна политика, най-авторитетната сред  трите институции в България, които подготвят специалисти в сферата на информационния мениджмънт и услуги, взе участие в 9-ия международен студентски летен семинар, 19-27.08.2000г., гр. Раба Нижна, Полша. В резултат на това, а и в ролята си на най-новия партнъор в това академично сътрудничество, Катедрата пое честта и отговорността да бъде организатор и домакин на следващия 10-и международен студентски летен семинар, 13-20.07.2001г., Китен, България.

Голямото предизвикателство за нас студентите бе да планираме и проведем Семинара като самостоятелен студентски проект под патронажа на Катедрата. Беше ни даден уникалният шанс да проявим способностите си за самостоятелна инициатива, работа в екип и доброволна творческа воля, и така да се сдобием с един безценен опит в академичната си подготовка и личностното си изграждане.

 

Проектът SSS 2001.

През учебната 2000/2001г. започнахме планирането на проект SSS 2001. Онези от нас, които бяха участвали в предишния семинар в Полша и вече имаха наблюдения върху организирането на летните семинари, формираха първоначалния работен екип. В поредица от обяви и открити срещи бяха привлечени и нови студенти от всички курсове и доброволната работа потръгна. Проект SSS 2001 нарекохме цялостната поетапна кампания по организирането на летния семинар:

I. Подготвителен етап, м. януари-юли, 2001г.

·        формиране на работна група;

·        избор на годишна тема на летния семинар и изготвяне на проект SSS 2001 за набавяне на необходимото финансиране както на организацията, така и на българското участие в семинара;

·        набиране на чуждестранните участници - кореспонденция, покани, финансова оферта, съгласуване на програмата;

·        изготвяне на програмата на семинара и на природо-историческите туристически маршрути -  част от семинарната програма;

·        разработка на темите н а българската група за студентските уъркшопове;

II. Провеждане на летния семинар, 13-21 юли, 2001г.

III. Заключителен отчетно-изборен етап, м. октомври-декември, 2001г.

·        отчет на проект SSS 2001 пред спомоществователите;

·        популяризиране на резултатите от семинара и поуките от домакинството ни в срещи, публикации, снимков репортаж и уебпубликуване;

·        формиране на работна група за организиране на българското участие в следващия 11-ти международен студентски летен семинар.

 

Целите на SSS 2001 или за “професията ни в обединена Европа”.

В мига, в който повярвахме в идеята за летните семинари бяхме повярвали и в техните интегративни цели, които бяха събирали през годините на успешно провеждане няколко поколения студенти. Повярвахме и поискахме да докажем, че за нас като млади хора от свободна Европа и бъдещи информационни специалисти, които ще работят заедно за единен и хармоничен свят са ценни:

- преодоляването на натрупаните видими и скрити социокултурни бариери и поддържането на доверие и приятелство като основа на междуличностната и междуинституционалната комуникация;

- студентският опит в професионалното общуване на международно ниво;

- затвърждаването, поддържането и развитието на настоящите контакти между страните участнички и началото на бъдещи съвместни международни проекти;

- търсенето и прилагането на алтернативни форми на преподаване и общуване

(напр. съвременните методи на “активиращо преподаване”, работа в екип, устна и писмена презентация, уъркшоп, брейнсторминг, ролеви игри) като личностно изграждащ и разкрепостяващ фактор;

- подпомагането на работата по ефективното съпоставяне и хармонизиране на учебните планове и програми в областта на библиотекознанието и информационния мениджмънт, с цел постигане реална мобилност на студента при бъдеща европейска единна кредитна система.

 

Участниците в SSS 2001 или за културното многообразие на идеите:

Тази година в летния семинар се включиха 60 студенти и преподаватели от четири университета в Германия, Полша, Холандия и България, настоящи и бъдещи академични партнъори: Университетът по приложни науки в гр Хановер, Варшавският университет, Университет по приложни науки в гр. Девентър, Софийски университет,

Водещото тематично направление за дискусии, традиционно посочвано от страната домакин, бе наречено от нас “Електронна Европа - между националните идентичности и глобализацията. Ролята на информационните специалисти”. Избрахме тази насока, защото вярваме, че редом с нашето развитие като бъдещи информационни специалисти израства и европейската идея за интеграция и партнъорство . Д нес повече от всякога тази идея изглежда достижима с помощта на изграждането на кооперирана европейска информационна система, в която технологиите и човешките взаимоотношения насърчават сътрудничеството между държавите . В ярваме в осъществяването на “електронна Европа” без граници в толерантността и партнъорството и с общата мисия на информационния специалист да изгражда услуги и осигурява свободен и равноправен достъп до интелектуалното творчество на човечеството.

В рамките на тези насоки за разсъждения всяка държава бе традиционно свободна да подбира (нужна е предварителна подготовка) и предлага за обсъждане теми от общ интерес. За нас, българските студенти, нова форма на работа бе провеждането на т. нар. “уъркшопове” (или “творчески работилници”), в които се разпределяхме за работата си по отделните теми. Всеки уъркшоп имаше свой инициатор, който излагаше и аргументираше идеята си на първ о т о ни общо събиране, а след това около всяко предложение се формираше доброволна работна група по интереси. Тя начертаваше свой собствен ритъм на работа и срещи по време на семинара, като накрая излизаше с обобщени резултати от работата, които бяха изнесени пред всички на заключителната обща сесия. По този начин всички ние взехме участие в по няколко уъркшопа, като доброволният принцип на формиране на екипите предполагаше активния принос на всеки участник. Някои участници се познаваха от предишни годишни срещи, за други събитието беше първо по рода си, но всички носехме добрата воля за свободно общуване в контекста на предложените работни теми и в цялостното ни културно многообразие.

  Какви проблеми вълнуваха нас студентите на летния семинар?

Концептуално поставени и много актуални бяха темите на уъркшоповете “Бъдещето на информационните специалисти” (холандска инициатива) и “Глобализация срещу идентичност: Английският като чужд език и националните езици в Интернет”. Първият уъркшоп задава въпроси, които вълнуват всички, принадлежащи на тази професия и предполага и бъдещ траен диалог. Въпреки различията в технологичното развитие на държавите участнички, а и в учебните планове на специалностите ни, се откроиха някои бъдещи проблеми, чакащи (може би нашето?) разрешение: “информационното посредничество като нова роля”, “установяване на единни стандарти за създаване и разкриване на уебресурси” “усъвършенстване на информационно-търсещите системи в Интернет”. Вторият уъркшоп “призна”, че английският неизбежно се утвърждава като международен език в комуникациите и водещ за специалността ни професионален жаргон. Но всички бяхме единни, че това не би трябвало да пречи на успоредното развиване на “национален качествен Уеб”, който да бъде достъпен за гражданите на страните на техния роден език. Откроихме проблем а с транслитерацията, по-отчетлив за страна като Полша с диакритичните знаци в азбуката си, и болезнено нерешен в България с липсата на стандарт за транслитерация на кирилицата при компютърен пренос на данни.

Проблематизиране на културните идентичности бе в ядрото на други два уъркшопа: “Култури и организации: Модел за социологическо поручване на културни нагласи за себе си и другите в различни държави, разработен от фирмата IBM” (холандска инициатива) и “Проект за уеб-базирана информационна агенция за международен културен туризъм” (българска инициатива). В първия уъркшоп холандските студенти представиха резултатите и методологията на оригиналното публикувано изследване на IBM. След това бе направен опит за “макет” на изследването, като анкетата бе попълнена от участниците в уъркшопа и резултатите бяха обработени според същата методология и сравнени с истинското изследване. Разбира се, резултатите не бяха меродавни, а и в оригиналното изследване не беше попаднала България, но опитът от работата с емпирично изследване бе ценен, а резултатите дори предизвикаха смях, което показва че независимо от съществуващите културни нагласи, важно е да умееш и да се смееш на себе си. Вторият уъркшоп имаше за цел да апробира възможностите за насърчаване на културния туризъм чрез онлайн база от данни. Обект на разисквания беше понятието “културен туризъм” и вида на данните, които могат да бъдат включени в подобна база от данни. На една от срещите българските студенти показаха материали, свързани с нашето културно наследство. Основният извод бе, че подобна база от данни може да съдържа информация за културата , обичаите и забележителностите на дадена страна и анотиран справочник на уебресурси за нея, а също и да подпомага потенциалните туристи с полезна информация за транспорт, настаняване и т.н. Основната идея бе първоначално да бъдат включени четирите страни участнички, а в последствие да бъдат привлечени и други. Обсъден бе и въпросът за самото изработване и финансиране на проекта. Стигнахме до извода, че първоначално базата от данни може да бъде подготвена от студенти, а по-късно да премине на самофинансиране - чрез реклами, например.

Осъществи се още един уъркшоп, чиято цел беше създаване на база от данни. Но мотивите бяха крайно различни, породени от социалния проблем с безработицата изобщо, а и в професията ни конкретно - проблем особено болезнен в държави в преход като Полша и България. “Информационното общество и безработицата” (полска инициатива) бе проект за база от данни, улесняваща достъпът до информация за потенциални работодатели и служители. Заслужава внимание и замисляне фактът, че подобни проекти за бази от данни, свързани с търсене и предлагане на студентски стажове и/или работа за млади библиотечно-информационни специалисти или завършващи специалността студенти бяха успоредно разиграни и на миналогодишния летен семинар в Полша едновременно от две държави - България и Холандия. Общото между трите проекта е, че се замислят като международни, с данни от различни страни (засега страните участнички), че биха били многомащабни и с трайна времева приемственост. В същото време подобен проект не би бил възможен за реализация без съвместно сътрудничество и координация между всички участващи страни и техните катедри, както и без сериозна ангажираност в точното събиране, обработване е навременното включване на националните данни в международната база, с предварително строго регламентирани условия и отговорности. От “упоритостта”, с която се поставя тази тема в два поредни летни семинара се очертава много важен извод, който имаме шанс да използваме. Каналите на комуникация между университетите и катедрите, подготвящи библиотечно-информационни специалисти и потенциалните институции работодатели са несъвършени, макар и в различна степен, както в Полша и България, така и в Холандия и Германия. Студентите от четирите катедри едновременно идентифицират проблема на прага на своята професионална кариера и търсят активни начини за преодоляването му. Общото убеждение е, че международното сътрудничество в този случай е решение с много висок потенциален заряд. П од формата на дълготраен международен проект за база от данни с информация за обмен на стажове и работни места. Тази наша съвместна ненапускаща ни идея подсказва, че е много важно да не я изоставяме и да се опитаме да я проектираме и осъществим. Даваме си сметка за трудностите, но след като и тазгодишният семинар я открои като една от най-актуалните идеи, всички ние се надяваме от нея да се роди може би първият мащабен коопериран проект на студенти от летните семинари под патронажа на техните катедри.

Разнообразните възможности на електронната информация се проявиха в други три уъркшопа.

Е-learning или дистанционното обучение по примера на Университета по приложни науки в гр Хановер” (немска инициатива) “свери часовниците” на различните държави участнички в процеса на въвеждане на онлайн методи на обучение във висшето образование. Участниците трябваше да представят обучението по електронен път в своята страна. Както в България, така и в Полша подобно обучение се оказа все още почти неизползваемо. Но за разлика от българските студенти, полските общуват с преподавате л ите си и по електронна поща. В Германия нещата стоят по друг начин - немските студенти получават някои задания и ги изпълняват по електронен път. Също така обсъдихме дали е необходим живият контакт с преподавателите, за което всички бяхме положително единодушни.

Електронна информация за незрящите: Идеи за дигитална библиотека” (българска инициатива) отдаде дължимото внимание на една от най-обширните групи на активни ползуватели на информация, които в същото време са в неравностойно социално положение спрямо зрящите потребители (а и създатели на информация). Целта на уъркшопа бе да се откроят потребностите на незрящите потребители (за целева група избрахме студентите като най-активни ползуватели на научна и популярна информация, а и като най-бързо усвояващи новите технологии), да се установят наличните хардуеърни и софтуеърни технологии за незрящите, и да се дадат препоръки за възможна “дигитална биб л иотека” за незрящи. Естествените ни изводи бяха, че незрящите хора имат идентични информационни потребности с виждащите си събратя; дори нещо повече - електронната информация е много подходяща за тях, тъй като им спестява физическите затруднения при посещенията в градската библиотека, например, особено ако градската инфраструктура не е предвидила улеснения за тях, какъвто със сигурност е случаят с България; наред с това съществуват и продължават да се усъвършенстват електронните устройства за незрящи за трансформиране на информация от печатен в електронен формат (напр. скенери, “говорещи книги” на CD-ROM), както и за достъп до електронна информация (напр. Брайлов дисплей, устройство за синтетична реч). Напоследък незрящите (студенти) се очертават като една от най-напредналите групи потребители на Интернет. Този факт аргументира евентуалното изграждане на уебсайт “дигитална библиотека” за незрящи, която да се поддържа на сайта на дадена специализирана библиотека за незрящи. Основните функции на такава “дигитална библиотека” биха били: колекция от електронни текстове (предимство е, че текстовете за незрящи са освободени от ограниченията на авторското право за копиране и публикуване), дистанционно обучение (напр. в нови технологии за незрящи, в търсене в Интернет), анотирани тематични справочници на уебресурси, дискусионен форум.

Уъркшопът “Проучване на мнението на потребителите за ползването на информационни ресурси на и за Европейския съюз: Проект за онлайн въпросник” (полска инициатива) беше особено трудоемък и ценен с практическия си опит. По същество изготвихме истински и цялостен въпросник, адресиран към потенциални Интернет потребители, които активно ползват ресурси на ЕС. Оказа се трудна задача да проектираме и формулираме въпросите и техните отговори (там, където се спряхме на вариант “затворен отговор”) така, че да получим от отговарящите полезна обратна връзка. Откроихме основните изисквания, коит о би имал активният потребител към сериозни уебресурси като тези на ЕС, а сред тях: актуалност, достоверност и авторитетност на информацията, доверие в източника, удобен и изчистен уебдизайн и логична структура.

На последно място, наместо заключение, организирахме пърформанс, игра под мотото “Интернет глобализацията и лицата на информационния специалист: създател, администратор, помощник, хакер, или ‘никой’” (българска инициатива). В поредица от ролеви игри за активиране на сетивата, доверието и усещането за е д инност и най-вече във финалната игра, в която участваха всички, и коята се превърна в заключителен символичен акцент на 10-ия студентски летен семинар целяхме да изтъкнем и докажем, че в съвременното информационно общество поставяме на първо място човешките взаимоотношения. Информационните мрежи и новите комуникационни технологии са средство за информационен обмен, който става все по-авангарден. Но най-важни в тези информационни мрежи са хората. Затова всички ние, в ролята си на (бъдещи) информационни специалисти, з абелязахме , че сътрудничеството и добрата воля са ключът към успеха на библиотечно-информационната професия и преоткрихме ценностите на свободното човешко общуване и творчество. Студентският летен семинар SSS 2001 се превърна в незабравим житейски урок по толерантност, съзидание и приятелство.

След приключването на летния семинар получихме благодарствено писмо от проф. Блумендорф - декан на Катедрата по информационен мениджмънт в Университета по приложни науки в Х а н о вер, и основател на традицията на летните семинари. Н а ш а т а н а й-голяма награда бе признаниуто му, че SSS 2001 е бил един от най-успешните и безупречно организирани и проведени летни семинари. В нас повярваха и ни подкрепиха партнъорите ни от фирмите Мартинус Найхоф, Нестле София, Орбител, издателство Пенсофт, както и Студентския т съвет на СУ, Философски факултет на СУ, г-н Джим Ейджи - библиотекар в библиотеката на Университета в Мисури, САЩ. Благодарим на всички за доверието!

“Студентският летен семинар SSS 2001 разшири кръгозора ми, отвори възприятията ми за света и ме промени завинаги” сподели един от нас и отговори от името на всички ни.

Надяваме се летните семинари и международното академично сътрудничество да станат традиционен елемент от образованието ни. Тази година подписахме договор за академично сътрудничество и обмен с университета в Хановер; предстои да влезе в сила и договор с Девентър; припомнихме си позанемарените, а навремето плодотворни взаимоотношения с Варшавския университет и сме готови да ги актуализираме. Ще работим за това.

Вече втора поредна година германски и холандски студенти избират да преминат учебния си стаж в България, а от Германия се завърнаха и първите двама български студенти, учили в Хановер през летния сеемстър на уч. 2000/2001г. по академичния обмен по пограма “Сократ”.

 

Сега гледаме напред към следващия летен семинар SSS 2002, за чиито домакин бе избран Университета по приложни науки и изкуства в гр. Хановер, Германия.

 

Още информация за историята и темите на всички студентски летни семинари, както и за проведените ежегодни сесии в различни европейски страни може да намерите на интернет адрес:

http://www.ik.fh-hannover.de/ik/ik_inter/somsem/stusose0.htm

   


 

обратно към Дейности