Платформа на Централна и Източна Европаза лицензионна информация

(Central and Eastern EuropeanLicensing Information Platform)

Достъп до електронни източници на информация – проблеми на лицензирането


Организиран от националните библиотечни асоциации, EBLIDA и от Tuula Haavisto, Library Knowledge T:mi . Финансиран от Европейската комисия, Главна дирекция Информационно общество, Група по приложение на културното наследство

CELIP www.eblida.org/celip/ IST-1999-29083

Семинари:
България, София 4 юни 2001
Чешка република, Прага 28 май 2001
Естония, Талин 19 септември 2001
Унгария, Будапеща 10-11 септември 2001
Латвия, Рига 12 октомври 2001
Литва, Вилнюс 22 май 2001
Полша, Варшава 20-21 септември 2001
Румъния, Букурещ 23-24 април 2001
Словакия, Жилина 19 юни 2001
Словения, Любляна, началото на ноември, 2001
                                                  
     

СЪДЪРЖАНИЕ:

1. Промени в библиотечната работа
2. Кой преговаря?
3. Постигнато е съгласие – не е постигнато съгласие
4. Кои материали се получават в електронна форма?
5. Международно лицензиране
6. Модели на ценообразуване
7. Лицензионният договор
8. Принципи на лицензирането, примери
9. Модели на лицензи
10. Лицензионни клаузи, благоприятни за библиотеките
11. Лицензионни договори – критични въпроси
12. Образуване на консорциум и дейности
13. Конкретни примери на консорциуми
14. Финландия
15. Франция
16. Германия
17. Гърция
18. Израел
19. Словения
20. Обединеното кралствo
21. Случаят с Турция
22. eIFL Директна програма на фондация Отворено общество
23. Още информация за лицензирането
24. За консорциумите, основният информационен източник е...

1. Промени в библиотечната работа

Променя се набавянето на материали от библиотеките:

Вместо да се купува собственост, в много случаи библиотеките купуват достъп до уеб и други електронни документи.

Електронните уеб документи не могат да станат собственост на библиотеките както книгите или касетите.
Библиотекарите трябва да се научат да избират, да оценяват и да сравняват уеб документи като част от библиотечния фонд.
Те трябва да се научат как да четат договори и да се запознаят със закона за договорите, както и да придобият умения за водене на преговори.

Други промени:

Някои електронни източници на информация са безплатни. За да могат да предложат на клиентите си най-добрата алтернатива, библиотекарите трябва да знаят кои източниците в Интернет са безплатни и за кои се заплаща. Обемът на публикуваните материали, за които трябва да са осведомени библиотекарите се е увеличил и ще продължава да се увеличава.

Качеството на библиотечното дело в електронна среда означава, че в бъдеще клиентът може да получи 5-10 значими справки вместо 200 (какъвто би бил резултатът от електронно търсене).

Важен въпрос за библиотеките: да препоръчват или да контролират достъпа до материала от Интернет?

Общи промени, които също засягат библиотеките:

Хипер-връзки à лесно придвижване от един документ до друг;

Комуникационни възможности;

Лесно и непрекъснато актуализиране;

2. Кой преговаря?

Лицензодател = издателят

Лицензополучател = библиотеката

Това са два независими партньора. И двамата са в състояние да допринесат за промяна в съдържанието на споразумението. В действителност в повечето случаи партньорите не са равно-поставени. Международните издатели имат на пълен щат адвокати, които се занимават с въпросите, свързани с договорите. Библиотеките обикновено нямат такива. Библиотечните консорциуми правят ситуацията по-благоприятна за библиотеките.

Библиотеките могат да използват посредници, обикновено агенции за абонаменти.

 

Условията за използване на електронни документи трябва да се договорят в лицензионно споразумение/лицензионен договор. Въпросите, по които трябва да се постигне споразумение са например следните:

За какъв период от време е позволено на библиотеката да използва материала;

Кой има право да използва лицензирания материал (включени ли са регистрираните посетители или не);

Къде те могат да ползват лицензирания материал (в самата библиотека или и от дома си/работните места);

Разрешено ли е правеното на копия, и ако отговорът е положителен, какви копия, например отпечатани (твърдо копие) или електронни копия;

И т.н.

3. Постигнато е съгласие – не е постигнато съгласие

(главен източник: Меморандум за договореност на TECUP)

Постигнато е съгласие между лицензиарите и лицензиатите по следващите въпроси:

Определена е ролята на авторите, издателите и библиотеките, както и подкрепящата роля на книгопродавците, абониращите агенции и колекциониращите общества във веригата на издаване, макар че в електронна среда ролите им ще се променят и смесват;

Нужни са общи стандарти във веригата на издаване, всички партньори трябва да изпълняват задълженията си, за да определят и извършват отделните задачи;

Достъп до често използван материал – нормално чрез абониране;

Когато е възможно трябва да се избягва изискването за индивидуална парола за достъп;

Да се въведат различни нива на използване, разделението да се основава на минималната продаваема единица;

Лицензионните споразумения трябва да съдържат достатъчни обезщетения и гаранции срещу нарушения на авторските права.

Необходима е допълнителна работа за постигането на съгласие по следните въпроси:

Достъп до рядко използван материал – препоръка на МД: използвайте "плащам за толкова, колкото ползвам";

Развиване на достатъчно стандартизирани технически решения и системи за упълномощаване (системи за управление на правата);

Кръстосано търсене и кръстосани връзки;

Развиване на нови бизнес модели;

Постоянен достъп и дълго-срочно архивиране;

Статут на посетителите потребители;

Между-библиотечни заемки (често пъти се допускат копия по факса и на хартиен носител);

Коя е държавата, чийто закони и съдилища са приложими по отношение на договора;

Данъчно облагане на електронната информация.

4. Кои материали се получават в електронна форма

Бази данни

Традиционни библиотечни материали, които сега са достъпни и по Интернет.

Електронни списания

Първите документи с пълен текст, които се разпространяват по Интернет (рационализирането на доставката беше в интерес на главните партньори – производителите и библиотеките на научно-изследователските институти)

Много изследователски библиотеки днес се абонират само са електронните версии.

Материали с пълен текст

Много променлив и растящ пазар, всякакви материали;

Нараства обемът на материалите предлагани по Интернет безплатно;

Големи възможности за общодостъпните библиотеки, но те трябва да са на съответния национален език; за сега местният пазар расте само в английски-говорещите страни;

Най-интересните материали за общодостъпните библиотеки са тези, които представляват най-голям търговски интерес à ще бъдат ли те достъпни за общодостъпните библиотеки?

Един случай от Швеция: интернет версията на много популярната енциклопедия "Svensk Uppslagsbok" има цена, която библиотеките не могат да си позволят да платят.

***

Два вида материали, за които се прилагат различни правила :

Създадени и първоначално публикувани в цифров формат;

Дигитализирани – оригиналите са на хартиен носител; библиотеката или издателят ги дигитализира по-късно.

5. Международно лицензиране

Лицензополучатели :

Най-често това са научните и специализираните библиотеки, поради естеството на наличните материали;

Производство на националния език се прави рядко à пазарът на общодостъпните библиотеки е недоразвит;

Библиотеките се обединяват, за да образуват консорциуми;

Лицензополучателите тестват различни лицензионни ситуации, за да постигнат по-благоприятни договорни условия;

Този модел обаче е все още неизвестен в повечето страни от Централна и Източна Европа!

 

Лицензодатели:

Разработват се модели за определяне на цените, нестабилна ситуация à има място за преговори и обмяна на опит;

Днес съществува двойно издаване: електронна версия и на хартиен носител.

 

6. Модели на ценообразуване

Възможни модели на ценообразуване :

Заплащане според използването = заплащане при гледане (според редица специалисти, това е моделът на бъдещето);

Обвързано с времето: годишно или месечно заплащане;

Обвързано с цената на хартиеното издание;

Различни модели за отделните частни потребители.

Заплащането според времето на използване може да се основава например на :

Броя на потенциалните потребители;

Максималния брой на потенциалните потребители по едно и също време.

Използваните днес модели на ценообразуване

Според проф. д-р Фробен (Froben), Берлински университет и консорциум Фрийдрих-Алтхоф, Берлин, в неговия доклад пред Европейската конференция на ICOLC на 3 декември 2000 в Берлин.

Основан на библиотечните фондове

Най-прост, най-често използван днес;

a) на основата на печатното издание + заплащане за електронно използване;

b) на основата на електронното издание + голямо намаление на цената.

Фиксирана цена на електронната версия, основана на цената на продукта;

Независимо от цената на абонамента за печатното издание.

Смесен модел

1. Основен списък на списания в печатна форма и он-лайн, с цени определени по точки A или B дадени по-горе,

2. Списък на списанията само за он-лайн употреба, и

3. Предварително заплащане за статии с пълен текст и ползване он-лайн от списания извън основния списък посочен в точка 1 по-горе.

Едно от споразуменията на консорциума Фрийдрих Алтхоф позволява отпечатването на 50 000 статии извън изброените списания, включени в договора. Общата цена за една година е над 3 милиона германски марки. През 2000 год., са били използвани само около 25 000 статии от тази квота – това е типична ситуация. Ако са били отпечатани повече от 50 000 статии, всяка една статия над това число щеше да струва по 18 щатски долара.

Моделите A и B се подкрепят от издателите, моделът C се подкрепя от библиотеките. Днес консорциумите се опитват да отделят ценообразуването на хартиените от електронните версии.

7. Лицензионният договор

Лицензиране на дигитални източници на информация: Как да избегнем юридическите капани?

от Емануела Джиавара (Emanuella Giavarra), публикуван от EBLIDA на 9 ноември 1998 година http://www.eblida.org/ecup/docs/warning.html - достъпен по Iнтернет или в печатна форма и на много други езици, например, на чешки, литовски, словенски, финландски, френски, италиански, и немски).

I. Увод IV. Обяснение на отделните клаузи

II. Авторско право или лицензиране V. Кои клаузи трябва да се избягват

III. Лицензионна рамка VI. Контролен списък

Лицензионна рамка

Общо взето, едно лицензионно споразумение се състои от клаузи, които се отнасят до:

· Страните;

· Изложение на фактите;

· Тълкувание на споразумението;

· Дефиниции;

· Избор на закон;

· Самото споразумение;

· Правата, които се дават по силата на лиценза;

· Ограничения при ползването;

· Времетраене и прекратяване на лиценза;

· Доставка и достъп до лицензираните материали;

· Лицензионна такса;

· Задължения (на библиотеката) по лиценза;

· Изпълнение и оценка;

· Гаранции, задължения, обезщетения;

· Непредвидени обстоятелства;

· Прехвърляне на права;

· Уведомяване;

· Решаване на спорове;

· Приложения;

· Подписи.

8. Принципи на лицензирането, примери

(линковете са проверени през февруари 2001 г.)

Тези документи включват важна информация за статута на библиотеките като преговарящи партньори.

Правилата на бизнеса с електронни документи се определят в последните няколко години и библиотеките съумяха да участват с гласа си при дискусиите!

Позицията на EBLIDA по правата на потребителя по отношение на електронни документи: http://www.eblida.org/ecup/docs/policy21.htm

Позицията на CECUпо правата на потребителя по отношение на електронните документи – версия на документа на EBLIDA: http://www.eblida.org/cecup/docs/cecuppos.htm

Лицензиране на цифрови източници на информация: Как да избягваме юридическите капани? Документ на ECUP (9 XI 1998 г.)

Изявление по настоящите перспективи и предпочитаните практики за избор и покупка на електронна информация (ICOLC, март 1998 г.), http://www.library.yale.edu/consortia/statement.html

Принципи за лицензиране на електронни източници на информация, Университетът на Западна Австралия (IX, 1999 г.): http://www.library.uwa.edu.au/collection/selection/principles_for_licencing.html

"Ръководство и контролен списък за библиотекари" (октомври 1997 г.), създадени от консорциум от университети в Холандия и Германия: http://cwis.kub.nl/~dbi/english/license/licprinc.htm

"Принципи за лицензиране на електронни източници на информация" (юли 1997 г.), разпространяван съвместно от Американската асоциация на юридическите библиотеки, Американската библиотечна асоциация, Асоциацията на академичните библиотеки по здравните науки, Асоциацията на научните библиотеки, Асоциацията на медицинските библиотеки, и Асоциацията на специализираните библиотеки. Това изявление се намира на http://www.arl.org/scomm/licensing/principles.html

Комитет за развитие на библиотечните фондове към Университета на Калифорния "Принципи за комплектоване и лицензиране на информация в цифрови формати" (май 1996 г.). http://sunsite.berkeley.edu/Info/principles.html

 

9. Модели на лицензи

Ръководство на ALPSP за лиценз на електронни публикации, октомври 1999 г. http://www.alpsp.org/licensing.htm

от уебсайта на ALSP : Асоциацията на издателите от образователното и професионално сдружение (The Association of Learned and Professional Society Publishers, ALPSP) представлява общността на издателите с нестопанска цел и онези, които работят с тях за разпространение на академична и професионална информация. Предоставената информация засяга нашия сектор, дейностите по професионалното развитие и огромна допълнителна информация и съвети.

Модели на лицензи на Общия комитет по информационните системи (Joint Information Systems Committee, JISC) и асоциация на издателите(The Publishers Association, PA) http://www.ukoln.ac.uk/services/elib/papers/pa/licence/Pajisc21.html

Лиценз на сайта на NESLI – основава се на модела за лиценз на JISC/PA, но е по-конкретен: http://www.nesli.ac.uk/nesli-licence.html

Има още модели на лицензи, съставени от издатели и абониращи агенции, вж.: http://www.eblida.org/ecup/licensing/. Там можете да намерите примерни лицензи.

10. Лицензионни клаузи, благоприятни за библиотеките

Пример 1 . Прекратяване на лиценза

Договор на JISC/PA

"2.2 Този лиценз започва да действа на [дата] и остава в сила до [дата], когато лицензът автоматично се прекратява, освен ако страните са се споразумели предварително да го подновят. Лицензионният период за отделните части от материала се изброяват в приложение 1 или в нови приложения към настоящия лиценз, които могат да се приложат допълнително."

Моделът за лиценз на NESLI е по- конкретен :

"2.2.2. При прекратяване на действието на настоящия лиценз, издателят предоставя непрекъснат достъп за упълномощените потребители и потребителите посетители до онази част на лицензирания материал, която е публикувана и заплатена в рамките на времетраенето на абонамента, било от сървъра на издателя, или сървъра на трети страни, или от постоянен архив, както е описано по-нататък в клауза 5.4, или чрез предоставяне на електронни файлове на лицензиата."

Пример 2. Позволено използване / копиране

Лицензът на JISC/PA казва най-общо:

"[3.1.2 Можете да направите толкова копия на лицензирания материал, колкото са разумно необходими]

Забележка на редактора на JISC/PA : Това няма да е приложимо в случай на доставка он-лайн от сървъра на издателя (или от друг сървър)."

Модел за лиценз на NESLI:

"3.1.2 Можете да направите толкова [временни] местни електронни копия {посредством каширане [или огледален запис]} на целия или на част от лицензирания материал, колкото са необходими, за да се осигури ефективното използване на упълномощените [и посетителите] потребители, в случай че такова използване съответства на всички срокове и условия на настоящето споразумение {и не води до създаването на дубликати на лицензираните материали за упълномощените [и посетителите] потребители}."

11. Лицензионни договори – критични въпроси

(основава се на доклада на Ulrich Korwitz, директор на Германската национална медицинска библиотека, Кьолн, в Букурещ на 23 IV 2001 г.)

Никакво заплащане и свободно използване на всички мета-данни (вкл. резюметата);

Клаузи за непрекратяване (забраняващи анулирането на договора);

Ценова горна граница;

Източване, преглеждане, копиране, записване на твърдия диск или дискета и съхраняване или отпечатване за упълномощени потребители;

Доставка на статистически данни за ползването;

Използването на отпечатани курсови пакети от различни източници за предоставяне на студентите;

Използване на пълните текстове за между-библиотечно заемане

Заемане или купуване на пълни текстове;

Пълни текстове върху сървъра на консорциума или върху сървърите на издателите;

По-ниски цени само за електронен достъп или по-високи цени за електронен достъп плюс печатно издание;

Кръстосан достъп до части от списания / всички списания;

Избор на пакети или един пакет: или: получавате ли повече от повече списания?;

Включване на възможностите за заплащане за четене (обикновено или за даден брой статии за един договор или един сайт);

 

12. Образуване на консорциум и дейности

Главен източник : доклад на Емануела Джиавара (Emanuella Giavarra) на конференцията на EBLIDA по лицензиране в Рим, ноември 1998 г.

Определение на консорциум : Ограничено по време сътрудничество на няколко институции или обединение на големи интереси с оглед постигането на някои общи цели. Библиотеките се обединяват, за да споделят обема на работата и/или разходите за лиценза.

Един консорциум може да бъде :

За цялата страна,

За даден щат,

За даден регион,

локален,

измежду определен вид библиотеки (например научни библиотеки),

на някаква друга основа.

Членовете на консорциума трябва да решат, кой ще управлява консорциума:

член на консорциума,

ново юридическо лице, образувано от партньорите, или

външен агент (може да е търговски, агент по абонирането или друг подобен).

Опитът на различни страни показва, че нито един от тези модели не е единствено подходящ, като решението трябва да се търси според ситуацията.

Споразумението за консорциум трябва да определя най-малко следното: - кои са партньорите;

каква е целта на консорциума (освен това, в редица случаи консорциумите са възприели някаква политическа гледна точка, която изразява общото мнение на обединените библиотеки);

какъв материал ще се комплектова (например, само електронен или електронен и на хартиен носител);

ще се администрира от юридическо лице или чрез споразумение между партньорите;

как се разпределят разходите;

как ще бъде управляван консорциума на практика, отговорности;

какво става при неочаквани ситуации или при възникване на проблеми (един от партньорите иска да напусне, целият консорциум се разпада).

 

13. Конкретни примери на консорциуми

(източник : уебсайта на ICOLC, уебсайтовете на консорциумите)

Дания /Danish Electronic Research Library DEF (1997-) http://www.deflink.dk/english/index.ihtml

Правна уредба : финансирана от бюджета.

Брой и вид на членуващите библиотеки :

242 академични, обществени, и специализирани библиотеки.

Основни функции :

Лицензиране на електронни източници;

Лесен достъп до цифрови източници на информация;

В момента се разработва политика по дигитализацияата.

Значителни лицензи или източници на електронна информация :

Брой на базите данни : 15, разработват се нови;

Достъп : дистанционен за всичките бази;

Финансиране : Смесено (правителството и библиотеките).

Основни бази данни :

Academic Press

Crossfire

Kluwer

Springer

ISI Web on Science

ISI Journal Citation Records

Periodical Contents index

UMI (Bell & Howell)

Highrwire

JSTORE

Elsevier

American Chemical Society

 

14. Финландия / Национална електронна библиотека, FinELib (1997-)

http://www.lib.helsinki.fi/finelib/english/index.html

Правна уредба : финансирана от бюджета.

Брой и вид на членуващите библиотеки :

94 академични, политехнически, научни и обществени библиотеки; през 2000 г. всички финландски обществени библиотеки са се присъединили към споразумението на EBSCO.

Основни функции :

да комплектова електронни материали на фински и чуждестранни езици,

да предлага по-ефективен начин за намиране на материали в Мрежата, и

да предлага унифициран достъп до източниците на Мрежата.

Значителни лицензи или източници на електронна информация :

Брой : десетки преки споразумения с издателите

Достъп : Дистанционен достъп за всички

Финансиране : правителството и членовете на консорциума

Главни бази данни (към декември 2000 г.):

14 споразумения с издателите за 3800 електронни списания;

8 споразумения за реферативни бази данни, които обхващат 80 бази данни;

6 споразумения за реферативни книги вкл. Encyclopedia Britannica, Grove Dictionary of Art и Grove Dictionary of Music and Musicians;

други източници (някои от тях са безплатни): Кросфайър, Nordic Web Index, обща начална страница на финските научни библиотеки и линк към виртуалните библиотеки.

15. Франция / Университетски консорциум за периодични издания в цифров формат (Consortium Universitaire pour les Periodiques Numérques) COUPERIN (1999-)

Брой и вид на членуващите библиотеки :

Членове основатели : четири университетски библиотеки извън Париж;

Сега : около 50 университетски библиотеки, + институции за висше образование, редица изследователски институции.

Основни функции :

- използване на общи каталози;

- предлагане на достъп до електронни материали;

- разделяне на разходите за купуване на електронни материали.

Значителни лицензи или източници на електронна информация :

Брой : десетки преки споразумения с издателите;

Достъп : дистанционен достъп до всички;

Финансиране : правителството + членовете на консорциума.

Главни бази данни :

Elsevier всички издания (на брой 1100);

Academic Press (270);

ACS (28);

IOP (32);

Wiley (98+);

Springer (126+).

 

16. Германия , пример / HeBIS-Konsortium (университетски и областна библиотека на Хесен, die hessischen Hochschul- und Landesbibliotheken) http://www.hebis.de/hebis-konsortium/index.html

Правна уредба : финансиран от бюджета.

Брой и вид на членуващите библиотеки :

12 академични, специализирани, и много-целеви библиотеки.

Основни функции :

Лицензиране на електронни източници на информация;

Инсталиране на електронни файлове/представяне;

Възможности за съхранение;

Обучение;

Общи списъци/общи он-лайн каталози.

 

Значителни лицензи или източници на електронна информация :

Брой : 40

Инсталиране : смесено на място и дистанционно

Финансиране : смесено

Главни бази данни :

E-списания : Бази данни:

Academic Press, Crossfire(Beilstein),
ACS, WISO (GBI),
Elsevier, Web of Science (ISI),
IoP, Current Contents Connect,
Karger, (ISI),
Kluwer, Juris.
Muse,
Springer.

17. Гърция /Линк на гръцките академични библиотеки (Hеllenic Academic Libraries Link) HEAL-LINK

http://leykada.physics.auth.gr/

Правна уредба : финансиран от бюджета.

Брой и вид на членуващите библиотеки :

32 академични библиотеки;

18 фондации на Общия секретариат за изследване и технологии.

Основни функции :

Обмен на библиотечни фондове;

Между-библиотечно заемане/доставка на документи;

Обучение;

Общи списъци/общи он-лайн каталози.

Стандартизация.

Значителни лицензи или източници на електронна информация :

Брой : 7 (преки споразумения с издателите);

Инсталиране : за всички дистанционен достъп;

Финансиране : всички от държавата.

Главни бази данни : FirstSearch OCLC, ScienceDirect/Elsevier, SpringerLink, Wilson Web, MCB / University Press, Kluwer, Swets Blackwell, IDEAL / Academic Press

 

18. Израел / Център за цифрови информационни услуги на Израел, Israel Center for Digital Information Services, MALMAD (1997-) http://libnet1.ac.il/~libnet/malmad.htm

Правна уредба : финансиран от университетите (формално).

Основни функции :

Каталожни услуги;

Лицензиране на електронни източници;

Представяне на електронно съдържание;

Общи списъци/общи он-лайн каталози.

Брой и вид на членуващите библиотеки :

8 унив. библиотеки, 2 библиотеки на колежи.

Значителни лицензни или източници на електронна информация :

Брой на базите данни : 36 (август, 2000);

Инсталиране : дистанционен достъп;

Финансиране : Смесено.

Главни бази данни:

ABI/Inform

Academic Press

Academic Universe

America: History & Life

American Chemical Society

Bibliography of Asian Studies

Blackwell

Blackwell Science and Munksgaard

Cell Press Churchill Livingstone

Dissertation Abstracts

FirstSearch

Gale/Infotrac

Historical Abstracts

Human Sciences Press

IDEAL/APPEAL

INSPEC

JSTOR

Karger

Keesing's Record of World Events

Kluwer

Liebert Online

MathSciNet

MCB University Press

MUSE

Oxford English Dictionary

Patrologia Latina Database

PCI - Periodical Contents Index

Plenum Publishers

Proquest Research Library

Rambi - Index of Articles on Jewish Studies

Science Online

Springer

W.B. Saunders

Web of Science

Wiley InterScience

 

19. Словения /Виртуална библиотека на Словения COBISS

http://izumw.izum.si/scripts/cobiss?ukaz=NEWS&id=31#inter

Правна уредба : финансирана от бюджета.

Основни функции :

Каталожни услуги;

Лицензиране на електронни документи;

Представяне на електронни документи;

Общи списъци/общи он-лайн каталози.

Брой и вид на членуващите библиотеки :

Всички словенски научни и общодостъпни библиотеки.

Значителни лицензи или източници на електронна информация :

Брой на базите данни : няколко десетки;

Инсталиране : дистанционен достъп;

Финансиране : държавно.

Главни бази данни : ISI, OCLC (WorldCat, ContentsFirst, ArticleFirst, ProceedingsFirst, PapersFirst, NetFirst, ERIC and GPO), Bell & Howell, SwetScan (таблици със съдържанието на научни и професионални списания).

 

20. Обединеното кралство, един пример: Електронен сайт на Национална инициатива за лицензиране, National Electronic Site Licensing Initiative NESLI http://www.nesli.ac.uk/http://www.nesli.ac.uk/

Правна уредба : Три годишен проект (1999-2001 г.) управляван от JISC (Joint Information Systems Committee – Общ комитет на информационните системи) за висшето образование в Обединеното кралство.

Основни функции :

Преговори с издателите;

Осведомяване на общността на висшето образование;

Управление на абонаментите;

Достъп до E-списания.

 

Брой и вид на членуващите библиотеки :

Всички библиотеки на висшите и образователните институции.

Управително тяло :

Консорциум на университета на Манчестър и Суетс Блакуел.

Значителни лицензи или източници на електронна информация :

Брой на базите данни : 14, включващи стотици електронни списания;

Инсталиране : дистанционен достъп;

Финансиране : от членовете на консорциума.

 

Главни бази данни :

Blackwell Publishers

Blackwell Science Ltd & Munksgaard

CABI Publishing

CRC Press

Elsevier Science

Internet Archaeology

Kluwer Academic Publishers

Mary Ann Liebert

MCB University Press

MIT Press

Oxford University Press

Project Muse

National Research Council of Canada

SAGE Publications

21. Случаят с Турция

Основава се на доклад на Джейн Ан Линдли, директор, библиотека на университета Коч, Истанбул, Турция, пред семинара на ICOLC в Берлин, декември 2000 г.

Предистория / състояние на използването на технологията:

До средата на 90-те, само най-големите държавни библиотеки и малък брой частни библиотеки са били автоматизирани;

Големи трудности: липса на стабилно електрозахранване и комуникационни съоръжения;

Достъпът до интернет е непредсказуем и в най-добрия случай много бавен à в библиотеките се използва главно CD-ROM технология.

Промяна настъпва от 1996 г. насам: правителството и главните турски и многонационални корпорации правят значителни инвестиции в енергийния сектор и телекомуникациите.

Турска академична мрежа и информационен центърr (ULAKBIM), 1996 г.:

Да обслужва университетите като централно хранилище на чуждестранни печатни списания,

Да свързва университетите в Национална академична мрежа (ULAKNET), която предлага евтин достъп до Интернет и

Да предоставя най-малко едно PC на всеки държавен университет.

През 1998 г. са направени първите абонаменти за он-лайн бази данни въз основа на абонаменти на отделните институции à високи цени, много работа за всяка институция à дейностите на консорциумите започнаха през април 1999 г. à През декември 1999 г., е подписано първото споразумение между ISI и 17 партньори библиотеки (Web of Science Consortium, или WOSCON):

Постоянен достъп до данните;

Бръз достъп вътре в страната;

Местни такси за Интернет;

Бази данни: - Science Citation Index Expanded , Social Science Citation Index, Arts & Humanities Citation Index, Journal Citation Reports.

По същото време, е бил образуван Консорциумът на Анкара (ANKOS), обединяващ силите на четири големи университета в Анкара и ULAKBIM à от тогава, нови консорциуми, още бази данни, нови договори, по-добри цени…

Обучение, обмяна на опит, срещи с няколко продавача: Семинар по цифровите библиотеки през май, 2000 г. в Анкара.

22. eIFL Директна програма на фондация Отворено общество

Рамково лицензионно споразумение и цени с EBSCO, постигнато в главния офис на OSI ( Институт на Отворено общество) в Будапеща от страна на всичките 39 страни, в които работи OSI.

Дава достъп до шест бази данни: Academic Search Elite, Business Source Premier, Newspaper Source Plus, MasterFILE Premier, Comprehensive MEDLINE Plus Full-Text и Health Source Plus – всичко над 3.200 списания главно в социалните и хуманитарните науки както и вестници, брошури и малък брой реферативни книги. Напоследък са прибавени още математически списания. Достъпна е по Мрежата или от CD-ROM/DVD-ROM.

Материалът може да се използва в обществени финансирани библиотеки и в други неправителствени организации подкрепяни финансово от OSI. Трябва да се направят конкретни споразумения и да се плати хонорар на EBSCO във всяка страна поотделно. В някои страни правителството финансира всички библиотеки от програмата, в други страни библиотеките си плащат сами. В повечето страни библиотеките са направили консорциуми, за да управляват ресурсите си по eIFL програмата.

Особеното на Директната програма eIFL е, че тя е отворена за общодостъпните библиотеки. Благодарение на това, общодостъпните библиотеки във въпросните страни понастоящем имат по-богат опит за работа с лицензирани по Мрежата материали, отколкото съответните библиотеки от много западноевропейски страни.

 

Използването на eIFL в някои от страните CELIPе както следва:

 

Страна

Брой участващи библиотеки през 2000 г.

Брой на участващите библиотеки през 2001 г. (до м.февруари)

Кой финансира материала

България

50 от общо 71 институции

В преговори

2000 - OSI/BG

2001 – библиотеките

Чешка република

От цялата страна

От цялата страна

Правителството

Литва

33

33

OSI/Литва, правителството, библиотеките

Румъния

100% от у-тски,

40%обществени,

80% специализирани Библиотеки

100% у-тски,

60% обществени,

80% специализирани библиотеки

Участващите библиотеки

Словакия

101

150

Библиотеките*

Словения

60

60+x

Правителството

* В Словакия има планове за намиране на общи средства от две министерства и от Държавния фонд по здравеопазването.

23. Още информация за лицензирането:

Има три важни източника на информация, които са добри изходни точки:

Liblicense , базирана в САЩ: http://www.library.yale.edu/~llicense/index.shtml

European Copyright Focal Point (Европейски фокус на авторските права) = ECUP+ www.eblida.org/ecup/licensing/

Проект ТECUP , версия Testbed за приложение на рамката на ECUP (1998-2000 г.) произведе много полезни материали

(вж. http://www.sub.uni-goettingen.de/gdz/tecup/workplant.htm#papers):

Меморандум на договореностите, създаден от потребителите и притежателите на авторските права, март 2001 г.

Доклад за стратегическите проблеми и препоръки на Томас Драйер, декември 2000 г.

Предварителен анализ на правните аспекти на използваните понастоящем бизнес модели, автор Е. Джиавара, април 2000 г.

Оценка и препоръки за договори и лицензи, автор Емануела Джиавара, май 2000 г.

Уебсайтът на NESLI е също добър източник на обща информация за лицензирането http://www.nesli.ac.uk/

 

24. За консорциумите, основният информационен източник е:

Международна коалиция на библиотечните консорциуми.

Уеб-страницата на ICOLC дава списък на редица уеб-страници на консорциуми, както и общо описание на консорциумите и линкове към техните изходни страници: http://www.library.yale.edu/consortia/

Вж. например двата документа:

Упътване за статистическите мерки за използване на източници на информация, които са в Мрежата и са индексирани, резюмирани и в пълен текст (ноември 1998 г.)

Упътване по техническите проблеми за изискванията при искане за предложение (RFP) и преговори за сключване на договори (януари 1999 г.)

 

Досегашен опит (на английски, френски или немски) от отделни страни:

Дания/DEF: http://www.deflink.dk/english/

Естония/ELNET: http://www.utlib.ee/elnet/index_i.html

Финландия/FinELib: http://www.lib.helsinki.fi/finelib/english/index.html

Гърция/HEAL-LINK: http://leykada.physics.auth.gr/eindex.htm

Израел/MALMAD: http://libnet1.ac.il/~libnet/malmad.htm

Латвия/ Library Information Network Consortium LINC: http://www.linc.lv/main_en.html

(консорциум изграден с цел да развие единна библиотечна информационна мрежа в страната – в момента не действа при купуване на електронни материали).

Швейцария (също на немски и френски): http://lib.consortium.ch/index_e.html

Електронни списания в дигитални библиотеки: Резултати и насоки, от Улрих Корвиц, директор на Германската национална библиотека по медицина, Кьолн, представен на семинара на CELIP в Букурещ: http://www.eblida.org/celip/documents/doc.htm

От заключенията на г-н Корвиц,

Консорциуми, извлечените поуки :

Централно финансиране от държавата е ключовият елемент – децентрализираното финансиране от отделни библиотеки или университети е много трудна задача;

Абсолютно необходимо е да се наблюдава отблизо използването на е-списанията (и списанията на хартиен носител).

Избягвайте плащане по отделно; единна цена за всички пакети. Купувайте отделни комплекти от централните е-списания от различни издатели алтернативно


Обратно към Семинари