Живата лавица

в. Аз-Буки, № 9, 1-7 март 2006, с. 5
ФИЛИПИНКА БОНДОКОВА

 

Книгата е истински жива, когато към нея посягат детски ръце. Тогава тази книга е с широко разтворени страници. В тях мъдростта и знанието уцелват най-точното място. Тази книга се превръща в жрица.

Много е писано за нежеланието на младите да четат. А те не желаят, защото просто така е модерно. Или защото ние не сме им дали критериите за модерност. Или не сме им дали увереност в собствения им вкус. Само че проблемът е в това, че самата модерност няма отношение към четящия млад човек. Защото тя, модерността, не му дава право на собствен избор.

Кой може да изиграе ролята на медиатор между модерността и младата потребителска публика? Тази роля се пада на училищната библиотека. Тя има своите корени още в годините след Освобождението, когато министри на просветата не пропускат от обозрението си решението на въпроса за мисията на училищните библиотеки.

През последните години някои библиотеки у нас наистина се превърнаха в съвременна медиотека, разполагат с телевизор, видео, компютър, с безжична връзка с интернет и записващо CD устройство, скенер. Но това не е достатъчно. Училищните библиотеки имат специална задача. Те са уникално, особено място за формираме на информационна култура. Но готови ли са да реализират тази функция, какви информационни ресурси имат, в каква степен са проникнали новите информационни технологии в работата им?

Отговорът е повече от тъжен

Проблемите на библиотеките в България не са проблеми на самите библиотекари, а на обществото! Това заявяват в писмо до редакцията членовете на Секцията на училищните библиотекари към Съюза на библиотечните и информационни работници. Изключително сме разтревожени от състоянието и неблагоприятните перспективи, очертаващи се пред училищните библиотеки в България, които са неотделима съставна част от образователния процес в българското училище, пише още в писмото. Училищните библиотеки институционално принадлежат към системата на българското образование - те се откриват и закриват, финансират и функционират в рамките на образователната политика на Министерството на образованието и науката в зависимост от решенията на училищното ръководство. Фактически обаче те се оказват "ничия територия". Регионалните библиотеки им оказват методическа помощ, но училищните ръководства не проявява загриженост за тях.

Финансирането на училищните библиотеки е от бюджета на училището, към което принадлежат. Разходите са основно за фонд "Работна заплата". Нормирането на разходите за комплектуване на тези библиотеки се базираше на Писмо на МФ №2215 от 11 май 1970 г., което вече не действа. В момента това зависи единствено от субективни фактори, тъй като липсва нормативна база. Нови книги почти не се закупуват, а повечето от попълващите фондовете им са физически изхабени и неактуални, новите информационни технологии и техника в тези библиотеки са рядкост.

Българските училищни библиотеки са в окаяно състояние!

За съжаление съдбата на повечето от тях зависи от вижданията и преките решения на училищното ръководство!

Според последните статистически данни от 2000 г. те са 2744 на брой, 1/3 от тях обаче са без дейност, библиотечни колекции съществуват в почти всяко училище, но не се развиват. Дори вече не се събира статистика за библиотеките. За тях няма и ред в новите стратегически документи за средното образование, алармират училищни библиотекари. Не се дооценява ролята им от страна на училищните ръководства. Липсва и адекватно финансиране за покупка на нови книги и други видове издания.

По света училищните библиотеки се налагат като важен фактор в образованието, на тях се възлагат големи надежди. Световна тенденция е училищните библиотеки да се превръщат в образователни медийни центрове и с това - в активен партньор в образователния процес.

Необходимостта от съществуването на училищните библиотеки е безспорна. Тяхната мисия е да спомагат за общото образование, да подготвят бъдещите читатели и потребители на информация.

Те са най-достъпният културно-информационен център

обезпечаващ с информационни ресурси младото поколение. Библиотеките и библиотекарите могат да бъдат не само медиатори между потребителите и информацията, но и да съчетават образователни и възпитателни функции.

Членовете на Съюза на библиотечните и информационни работници изразяват готовност да съдействат и да предложат свои проекти на поднормативни документи, както и да сътрудничат на изпълнителната власт, предлагайки експертна и консултантска помощ. Според тях е нужно да се изготви пакет от поднормативни документи за училищните библиотеки в съответствие със Закона за народната просвета. Нужна е и наредба за училищните библиотеки, както и статут. Да се намери място за училищните библиотеки и в стратегическите документи за средното образование. Практиката в развитите страни сочи, че в просветните ведомства функционира структурно звено за развитието на тези библиотеки. И не на последно място - да се промени статутът на училищния библиотекар, като бъде приравнен към статута на педагогическите кадри, а не към този на помощния персонал, каквато е ситуацията в момента.

Дали тогава ще можем да кажем: Да, училищната библиотека заема уникално, особено място в живота на децата? Тя формира информационна култура сред нейните ползватели; участва във внедряването на новите информационни технологии; разполага с електронен каталог на библиотеката, свързан с локалната мрежа на училището; оказва методическа помощ на класните ръководители по нравствено възпитание.

Да, училищната библиотека е медиатор - на модерността и на изграждането на собствен вкус сред младата аудитория.