Фондация Америка за България

Електронен бюлетин Актуален брой                                                                               
АРХИВ

Месечен е-бюлетин

Актуални новини и предстоящи прояви
Начало arrow Актуално arrow Отворено писмо относно правомощията на библиотеките в контекста на реформата на авторското право
Отворено писмо относно правомощията на библиотеките в контекста на реформата на авторското право Печат

 До Комисията по културата и медиите
Комисия по правните въпроси
Комисия по образованието
в 49 Народното събрание

 

 ОТВОРЕНО ПИСМО

 относно правомощията на българските библиотеки в контекста на реформата на авторското право

 

Уважаеми дами и господа,

Обръщаме се към Вас от името на 23 обществени (регионални, общински и градски) и 9 академични (научни и университетски) библиотеки в България.

Мисията на библиотеките е да осигуряват равен и свободен достъп до информация, знания и култура за всеки. Те са най-демократичните институции, потенциални партньори на правителствата в изпълнение на Целите за устойчиво развитие 2030 на ООН чрез достъпа до информация, подкрепа на универсалната грамотност и опазването на културното наследство. 

Съгласно Заключенията на Съвета на Европейския съюз относно висококачествени, прозрачни, открити, надеждни и безпристрастни научни публикации от 23 май 2023 г.1, ЕС цели постигането на отворена наука2 и култура в целия Съюз, включително отворен достъп до научни публикации и изследователски данни и разпространението и възприемането на принципите и практиките на отворената наука. В Препоръка (ЕС) 2018/790 на Европейската комисия от 25 април 2018 година относно достъпа до научна информация и нейното съхраняване е заложено държавите членки да гарантират, че в резултат на политиките им в изпълнение на Препоръката е осигурен свободен достъп до научните публикации, резултат от научни изследвания, финансирани с публични средства. Препоръката предвижда свободният достъп да се осигурява в най-кратки срокове, по възможност от момента на публикуване и при всички случаи не по-късно от шест месеца след датата на публикацията (и не по-късно от 12 месеца за обществените и хуманитарните науки). От друга страна, според Комисията, държавите членки следва да ускорят цифровизацията на всички паметници и обекти на културното наследство, да защитят и опазят тези, които са изложени на риск, и да стимулират повторното им използване в области като образование, устойчив туризъм и културни творчески сектори. Комисията насърчава държавите членки да цифровизират до 2030 г. всички паметници и обекти, които са изложени на риск от разрушаване и половината от тези, които са много посещавани от туристи.

Същевременно по време на извънредното положение в следствие на пандемията от COVID 19, българските библиотеки останаха затворени за период от 2 до 3 месеца, в резултат на което достъпът до култура и научно знание на българските читатели бе напълно възпрепятстван. Липсата на действащи решения за масово цифровизиране на библиотечните колекции, за електронно заемане, за предоставяне на отворен достъп до научни публикации и т.н., наред с хроничния проблем с недостатъчното финансиране на институциите за културно наследство (ИКН), оставя българските библиотеки далеч зад институциите на паметта и академичните библиотеки в останалите европейски държави.

Библиотеките трябва да бъдат активен участник в авторскоправната реформа!

Библиотеките, наред с останалите институционални ползватели на защитено съдържание, като архиви, галерии и музеи, образователни и научни институции, трябва спешно да бъдат припознати като заинтересована страна в дебата за реформиране на авторскоправната уредба в България!

Концепцията на авторскоправната защита понастоящем е и винаги е била основана на баланса между интересите на авторите, от една страна, и обществения интерес от достъп до информация, знание и култура, от друга3. Библиотеките, наред с останалите институции за културно наследство, като архиви, музеи и галерии, както и образователните институции, са основните носители на този обществен интерес от достъп до защитено съдържание.

Съвременната авторскоправна уредба предоставя множество възможности за високоефективно функциониране на обществените, академичните и специалните библиотеки, като на европейско ниво съществуват редица механизми, стимулиращи:

  • масовата цифровизация,
  • научноизследователската дейност, включително машинното извличане на данни, през колекциите на библиотеките,
  • създаването на онлайн хранилища с отворен достъп за целите на научноизследователската дейности,
  • споделянето на научна литература в такива хранилища, в машинночетим формат,
  • подпомагане на образователната мисия на библиотеките,
  • споделянето на културно наследство в рамките на европейската платформа Европеана4,
  • атрактивното представяне на културното наследство на публиката, напр. чрез т.нар. потапящи преживявания, и т.н.

Актуалната българска авторскоправна уредба до голяма степен лишава библиотеките от тези възможности. Традиционно тя е фокусирана върху интересите на правоносителите и особено – на издатели и продуценти – и сериозно изостава в адекватното отразяване на интересите на останалите групи заинтересовани лица, и особено на институционалните ползватели на творческо съдържание в обществен интерес, каквито са библиотеките. България има огромна нужда да навакса в уредбата на използваните в останалите европейски държави съвременни технически решения за предоставяне на широката публика на достъп до знание и култура.

На 13.04.2023 г. в 49 Народно събрание бе внесен Закон за изменение и допълнение към Закона за авторското право и сродните му права (ЗИД на ЗАПСП) с цел транспонирането на Директива 2019/789 и Директива 2019/790 в българското законодателство (сигнатура 49-302-01-21).

Макар като цяло съдържащ множество позитивни предложения, проектът за ЗИД на ЗАПСП категорично не е замислен така, че да се съобрази с интересите на библиотеките и на останалите обществени институции, използващи защитено съдържание в обществена полза. Законопроектът не се възползва максимално от предоставените от Директива 2019/790 възможности за улесняване на обществената мисия на библиотеките и подобряване на тяхното функционирането.

Настояваме за целенасочена работа от страна на Народното събрание в посока въвеждането на ясни правила, позволяващи на библиотеките да осъществяват обществената си мисия в съзвучие с най-добрите практики на европейско ниво.

С оглед горното, апелираме да бъдат извършени следните подобрения в проекта за ЗИД на ЗАПСП: 

Библиотеките трябва да получат законови гаранции за това да могат ефективно да се възползват от правомощията, които законът им предоставя! (вижте повече)

Всички налични правомощия на библиотеките съгласно действащия закон и предстоящата уредба трябва да бъдат скрепени с императивни норми!

Въпреки наличието на редица законови възможности за библиотеките да използват колекциите си за целите на изпълнение на обществената си мисия (чрез т.нар. изключения и ограничения от авторското право), те често са възпрепятствани да се възползват от предоставените им в закона възможности. Издателите, особено в сферата на академичната литература, често се възползват от сключваните лицензионни договори за предоставяне на достъп до съдържание или бази данни, за да ограничат по договорен път законовите възможности на библиотеките да съхраняват, цифровизират и предоставят достъп на абонатите си до произведенията в техните колекции.

Едно технологично неутрално решение на този проблем би било изричното обявяване на всички изключения от авторското право в закона за задължителни (повелителни норми). Императивен характер следва да се придаде с нарочна разпоредба не само на част от предложените със ЗИД на ЗАПСП изключения от авторското право, а на всички изключения в закона, с изключение на тези, за които специално е предвидена възможност за преодоляване при наличие на сключени лицензионни договори в обратен смисъл. Подобно изрично решение е налице в Белгия5, Ирландия6 и Португалия7.

Библиотеките и останалите ИКН трябва да са сред бенефициерите на широко формулирана възможност за използване на защитени произведения с образователна цел! (вижте повече)

Предложеният от Министерски съвет ЗИД на ЗАПСП интерпретира неправилно възможностите, които Директива 2019/790 предоставя за използването на защитени произведения за образователни цели, като вместо да подобри положението на образователните и културните институции спрямо завареното положение в сега действащия закон, го влошава!

С оглед горното, настояваме алинея 7 на член 26з от предложението за ЗИД на ЗАПСП да отпадне изцяло! Призоваваме да не се въвежда специален режим за дерогиране на изключението за образователни цели, какъвто е въведен с алинея 7 от предложението за нов член 26з в ЗАПСП. На първо място, въвеждане на такъв режим не се изисква от Директива 2019/790. На следващо място, завареното българско законодателство никога не е предвиждало подобно ограничаване на правата на институциите, ангажирани с образование в контекста на ЗАПСП. Подобно ad hoc решение е в състояние да затрудни работата на учебните заведения и да наложи допълнителни непланирани задачи и разходи за ресорното министерство. В допълнение, сегашната редакция на предложението за алинея 7 противоречи на Директива 2019/790!

Уредбата на изключенията за културни и образователни цели следва да се унифицира! (вижте повече)

Считаме, че уредбата на новите задължителни изключения в отделен Раздел 11а от предложението за ЗИД на ЗАПСП, наречен „Особени разпоредби за някои видове използване по цифров път на произведения и други обекти на закрила“ не е пример за добра законодателна техника, тъй като изкуствено отделя хипотези на цифрово използване от технологично неутралните изключения в член 24. В частност, разпоредбите на новите членове 26з и 26и за използване за образователни цели и за целите на съхранение на културно наследство създават режим, паралелен на този съгласно вече съществуващите изключения в чл. 24, т. 3 и т. 9. Стремежът трябва да е към обобщаване и технологична неутралност, като не се допуска раздробяване и частично припокриване на случаите на свободно използване.

Режимът на техническите средства на защита трябва да се подобри! (вижте повече)

Какво се случва, когато законът предоставя възможност на обществените образователни и културни институции да използват дадено съдържание, но поставени от частни пазарни играчи технически ограничения пречат на законното използване? Предложението за ЗИД на ЗАПСП въвежда само частично решение на този въпрос – решение, които се прилага само в някои случаи, и което е непълно от гледна точка на предвидената процедура.

Режимът относно преодоляването на техническите средства за защита следва да се обобщи и разпише на едно място в закона. За предпочитане е това да е във вече съществуващия член 25а от ЗАПСП. Задължението за правоносителя да осигури необходимия достъп в срок до 72 часа следва да се приложи към всички задължителни изключения от ЗАПСП. Изпълнението на това задължение трябва да се скрепи със санкция – в противен случай то е на практика неприложимо.

Предвиденият от директивата режим на използване на произведения извън търговско обращение (ПИТО) трябва да се детайлизира в българския закон! (вижте повече)

Режимът на ПИТО има за цел да подпомогне усилията на ЕС по масова цифровизация на европейското културно наследство. Предложението на Министерски съвет за ЗИД на ЗАПСП оставя повечето детайли по уредбата на ПИТО за бъдещо доуточняване, което компрометира своевременното постигане на поставената от Съюза цел за улесняване на дейността на библиотеките при популяризиране на техните колекции.

Настояваме поне по отношение на литературните произведения и произведенията на визуалното изкуство да се въведе дата, като се счете, че произведенията в колекциите на библиотеките, публикувани и разгласени преди тази дата, са извън търговско обращение. Считаме, че 01.01.2000 г. е напълно разумна крайна дата8 за тези цели.

Режимът на „достатъчно представителните организации за колективно управление на права“ следва да се подобри! (вижте повече)

Изискването за представителност на организациите за колективно управление на права (ОКУП) за целите на използване на произведения извън търговско обращение от ИКН, което е предложено в текста на ЗИД, е повторно вписване на ОКУП в регистъра, поддържан от Министерство на културата. Това е формална процедура, при която ОКУП „ще се считат за представителни“ и която няма нищо общо с реалната представителност, изисквана от Директива 2019/790. Следва да се осигури истинска представителност за целите на разширеното колективно лицензиране.

В допълнение към пряко засегнатите от предложения от МС ЗИД на ЗАПСП институти, апелираме да се подобрят и следните положения, свързани с реформата на авторското право:

Авторскоправната уредба трябва да се синхронизира с уредбата на достъпа до обществена информация и отворените данни! (вижте повече)

В Заключенията си относно висококачествени, прозрачни, открити, надеждни и безпристрастни научни публикации от 23 май 2023 г., на Съветът на ЕС приканва държавите членки да актуализират своите национални политики и насоки за свободен достъп, за да направят научните публикации незабавно достъпни под отворени лицензи и да прилагат принципите FAIR (откриваеми, достъпни, оперативно съвместими и многократно използваеми), като се вземе предвид Препоръката на ОИСР относно достъпа до изследователски данни от публично финансиране9.

Подобни цели са залегнали в редица български документи, като напр. актуализираната Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 г., Националната програма „Стимулиране на публикационната активност в авторитетни международни научни списания и отворения достъп до научна информация“, проект за Концепцията за прилагане на принципа на отворен достъп до научна информация и т.н.

Настоящият момент е много добър за привеждане на авторскоправното законодателство в съответствие с това относно използването на отворени данни, тъй като страната ни закъснява с транспонирането и на Директива (ЕС) 2019/1024 относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор, която предстои да бъде въведена в българското законодателство с предложен ЗИД на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) (сигнатура 49-302-01-10).

Библиотеките трябва да могат да съхраняват и споделят под отворен достъп научните постижения, резултат от обществено финансирана научноизследователска дейност в България! (вижте повече)

Обществените, научните и университетските библиотеки трябва да имат защитена от закона възможност да съхраняват и разгласяват под отворен достъп, в специални онлайн хранилища с нестопанска цел, научните публикации, финансирани с публични средства!

В Заключенията си относно висококачествени, прозрачни, открити, надеждни и безпристрастни научни публикации от 23 май 2023 г., на Съветът на ЕС подкрепя въвеждането на право на вторично публикуване, което позволява свободен достъп до научни публикации, финансирани с публични средства, както от държавите членки в тяхното национално законодателство в областта на авторското право, така и от Комисията, в контекста на плана за действие на Европейското изследователско пространство за периода 2022-2024.

Подкрепяме внесения на 23 май 2023 г. проект за ЗИД на ЗАПСП в тази насока (сигнатура 49-354-01-50)!

Библиотеките трябва да могат да заемат електронни книги! (вижте повече)

Актуалното европейско законодателство и практиката на Съда на ЕС10 дават възможност на обществените и академичните библиотеки да дават в заем електронни книги.

Въпреки че актуалното законодателство формално позволява на библиотеките да осъществяват публично, включително и електронно заемане, липсата на конкретни правила, по които да го правят, възпрепятства библиотеките да се възползват от тази законова възможност, както и позволява на издателите фактически да я осуетяват, като на практика отказват да продават на библиотеките електронни книги. Настояваме този въпрос да бъде изрично уреден в ЗАПСП!

В заключение, библиотеките имат основополагаща роля в осъществяването на човешките права на информация, образование, знания и култура, които са от съществено значение за поддържането на свободата и демокрацията. Българските библиотеки предлагат услуги, нужни днес за всеки гражданин и всяка обществена група. Когато личните доходи са силно редуцирани и несигурни, библиотеките в България са призвани да поемат икономическата тежест за осигуряване на необходимата информация и литература в подкрепа на образователното, културното и социалното развитие на хората, особено на тези в неравностойно социално положение. Затова е от огромно значение те да бъдат допуснати като равноправен участник в дебата за подобряване на правната уредба, която засяга както тяхната обществена мисия, така и ежедневната им дейност.

С уважение,

Обществени библиотеки: 

Столична библиотека, гр. София
Народна библиотека „Иван Вазов“, гр. Пловдив
Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“, гр. Велико Търново
Регионална библиотека „Априлов – Палаузов”, гр. Габрово
Регионална библиотека „Захарий Княжески”, гр. Стара Загора
Градска библиотека, гр. Севлиево
Регионална библиотека „Емануил Попдимитров“, гр. Кюстендил
Регионална библиотека „Светослав Минков“, гр. Перник
Регионална библиотека „Христо Ботев“, гр. Враца
Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“, гр. Видин
Регионална библиотека „Дора Габе“, гр. Добрич
Регионална библиотека „Партений Павлович“, гр. Силистра
Регионална библиотека „Димитър Талев“, гр. Благоевград
Регионална библиотека "Николай Вранчев“, гр. Смолян
Регионална библиотека „Христо Смирненски“, гр. Хасково
Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев“, гр. Разград
Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“, гр. Ловеч
Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“, гр. Шумен
Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“, гр. Пазарджик
Регионална библиотека „Петър Стъпов“ – гр. Търговище
Общинска библиотека „Паисий Хилендарски”, гр. Самоков
Градска библиотека „Пеньо Пенев”, гр. Димитровград
Градска библиотека „Паисий Хилендарски”, гр. Асеновград

Научни и университетски библиотеки:

Академичната библиотека при Национална спортна академия „Васил Левски“
Библиотека на Висше училище по застраховане и финанси
Библиотечно-информационен център при Медицински университет, гр. Пловдив
Библиотечно-информационен център при Технически университет, гр. София
Библиотечно-информационен център при Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ)
Университетска библиотека при Аграрен университет, Пловдив
Университетска библиотека при Технически университет, гр. Варна
Централна медицинска библиотека, Медицински университет, гр. София
Централна селскостопанска библиотека при Селскостопанска академия

---------------------------------------------- 


1 Council conclusions on high-quality, transparent, open, trustworthy and equitable scholarly publishing, Brussels, 4 May 2023 (OR. en) 8827/23 <https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-8827-2023-INIT/en/pdf>.

2 Съгласно изискванията на Националната програма „Стимулиране на публикационната активност в авторитетни международни научни списания и отворения достъп до научна информация“, „Отворената наука представлява нов подход към научния процес, основан на съвместна работа и нови начини за разпространение на знания чрез използване на цифрови технологии и нови инструменти за съвместна работа и сътрудничество. “Отвореността„ се разбира като свободен достъп до резултатите от научни изследвания, финансирани с публични средства, така и в много по-широк аспект – на начина на извършване на цялото научно изследване, включително споделянето на научна информация на ранен етап в научноизследователския процес.

3 Така напр. член 7 от Споразумението за търговските аспекти на интелектуалната собственост (ТРИПС), определя целите на споразумението както следва: “Защитата и прилагането на правата върху интелектуалната собственост следва да допринася за насърчаването на технологичните иновации и за трансфера и разпространението на технологии, за взаимната изгода на производителите и ползвателите на технологични знания и по начин, който благоприятства социалното и икономическото благосъстояние и баланс на права и задължения. В европейските директиви се залага цел авторскоправната уредба да „насърчи разпространението на знанието и културата [...] като се предвиждат изключения или ограничения в обществен интерес“ (Съображение 14 от Директива 2001/29/ЕО).

4 <https://www.europeana.eu/bg>

5 Вж. чл. XI.193 от белгийския Кодекс за икономическо право (Code de droit économique).

6 Вж. Чл. 2(10) на ирландския Закон за авторското право.

7 Вж. член 75(5) от португалския Закон за авторското право.

8 Това е датата, преди която книгите се считат „извън печат“ в рамките на френската програма по цифровизиране на произведения извън печат – ReLire.

9 Recommendation of the OECD Council concerning Access to Research Data from Public Funding <https://www.oecd.org/sti/recommendation-access-to-research-data-from-public-funding.htm#:~:text=On%2020%20January%202021%2C%20the,shown%20in%20the%20figure%20below.>

10 Решение на Съда на ЕС по дело C‑174/15, Vereniging Openbare Bibliotheken срещу Stichting Leenrecht [2016] ECLI:EU:C:2016:856.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 
< Предишен   Следващ >
Посолство на САЩ в БългарияГьоте институт - България  Американска библиотечна асоциацияЕвропейско бюро на библиотечните, информационните и документационните асоциации Фондация Глобални библиотеки - БългарияМемориален фонд Снежана Янева
facebook          
Copyright © 2000 – 2024 Българска библиотечно-информационна асоциация
София 1000, ул. „Христо Белчев“ 2, ет. 5, офис 16; тел. 0885311836; имейл:  Този имейл адрес е защитен от спам ботове, нужна е Javascript поддръжка, за да го видите.