Повод за тази консултация е проведената през 2010 г. Национална кръгла маса по проблемите на МЗ и електронната доставка на документи, проведена на 14-15 октомври във Велико Търново. Някои от изнесените доклади на кръглата маса, в които е споделен опитът на колегите от страната при осъществяването на дейността междубиблиотечно заемане са провокирали дискусии, свързани с ползването на получаваните и съхранявани от депозитните библиотеки задължителните екземпляри. Една от точките в приетия от участниците в кръглата маса Меморандум гласи:

"Да се изготви предложение за изменение на чл. 15 от Закона за  задължителното депозиране на печатни материали, което да обезпечи безпрепятствено изпълнение на услугите по междубиблиотечно заемане."

Причината за това доста крайно решение е, че някои библиотеки в страната отказват да предоставят депозитните екземпляри по междубиблиотечно заемане като се позовават на измененията в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения от 2009 г.
Именно затова, според нас, се налага едно по-подробно тълкуване на смисъла на новия чл. 15 от Закона:

„Ползването на депозирани печатни и други произведения се разрешава само на регистрирани читатели на територията на институцията получател”. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.)

Предложенията за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, част от които е новият чл. 15, не са направени с цел да се наруши една от основните цели и задачи на закона, а именно „осигуряване на обществен достъп до задължителните екземпляри” (чл. 2, ал. 2). Те бяха продиктувани от намерението да бъде включена в обсега на действие на закона и една нова категория обекти на депозиране: „произведения в дигитална форма, публикувани в електронни комуникационни мрежи, предназначени за четене или възприемане по други начини, разпространявани за обществено ползване от български физически или юридически лица” (чл. 3, ал. 5). Технологичните особености на ползването на произведенията в дигитална форма в условията на мрежова среда и необходимостта от защита на тяхното съдържание наложиха в Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения да се добави нов член 16:

„Ползването на произведенията по чл. 3, ал. 1, т. 5 се извършва от едно работно място, извън локалната мрежа на институцията или в мрежа с ограничен брой възможности за едновременно ползване”. 

Приемането на цитирания по-горе нов чл. 15 е израз на желанието на законодателя всички видове обекти на задължително депозиране да се разглеждат като равнопоставени при спазването на условията за тяхното ползване и трайно съхраняване.
Ограниченията за ползване на депозираните по силата на Закона за задължителното депозиране екземпляри (чл. 15 и чл. 16) са продиктувани от изискванията на Закона за авторското право и сродните му права и затова при тълкуването на тяхното прилагане трябва да се вземат предвид съществуващите в самия текст на този закон тълкувания. В § 2 на Допълнителните разпоредби в Закона за авторското право и сродните му права през 2005 г. е включена допълнителна точка 16, която гласи:

"заем на обекти на закрила" е предоставяне за ползване за определен период от време, не за пряка или непряка икономическа изгода, когато това се извършва чрез публично достъпни заведения; не е заем по смисъла на този закон:
а) предоставянето на произведения или други обекти на права по този закон, без те да напускат помещенията на заемащото заведение или между отделни публично достъпни заведения;
б) предоставянето на звукозаписи или филмови копия за целите на тяхното законно използване, публично изпълнение, излъчване по безжичен път или предаване по кабел;
в) предоставянето на произведения на изобразителното изкуство и фотографски произведения за публично показване;”

По силата на това определение междубиблиотечното заемане на екземпляри от депозираните произведения не може да се счита за отдаване в заем, когато ползването е в различни публично достъпни заведения. Ето защо, според нас, не се налага промяна или отпадане на Чл. 15 от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, а едно по-широко и не буквално тълкуване на текста.

Антоанета Тотоманова, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“

© ББИА. Всички права запазени. Този текст или части от него могат да бъдат размножавани и публикувани без съгласието на ББИА, но със задължително цитиране на източника.