Автор: Валентина Стоева
Рубрика: Актуални изследвания
Публикувана: бр. 6, декември 2020

В памет на проф. Мария Младенова
Казват, че книгите ни намират в най-подходящия момент. Може да стоят с години непрочетени, но да се изпречат пред погледа ни именно тогава, когато имаме най-голяма нужда от информацията, която пазят. Макар да е невъзможно подобна закономерност да бъде установена по емпиричен път, все пак за мен тя важи в пълна сила. В противен случай вероятно никога не бих открила значението на делото на Ценко Цветанов и неговата визионерска позиция за нуждата от развитие на детските библиотеки в България.
Преди около две години получих безценен подарък от доц. д-р Милена Цветкова – книгата „Детски библиотеки. Устройство, методи и значение“, връчена ми по изричното настояване на проф. Мария Младенова. Крехкостта на хартията от 1929 г. ме накара да прибера изданието незабавно на рафта с най-ценните ми книги, без дори да отгърна страниците му. Ценко Цветанов е добре познато име за библиотекарите, завършили своето професионално образование. За тях не са непознати и статиите на проф. Младенова за него – задълбочени, прецизни изследвания на делото му като библиотековед. За мен името му беше свързано по-скоро с произведенията за деца. До август 2020 г., когато започнах да подготвям своя доклад по случай 90-годишнината от основаването на Детски и средношколски комплекс към РБ „Пенчо Славейков“ – Варна. Изпаднала в пълно униние от невъзможността да събера в десет минути важността на детските библиотеки за развитието на четенето сред децата, се обърнах към рафта с онези ценни книги, които винаги ми действат успокояващо. Обходих ги няколко пъти с поглед и вниманието ми се спря на подаръка от проф. Младенова, книгата за детските библиотеки, в която открих цялата си досегашна работа и всички идеи, по които работя, събрани накуп. Тогава разбрах истинската стойност на безценния подарък – не просто рядко старо издание, а връзка с миналото, която ще продължи и в бъдещето, защото заветите на Ценко Цветанов и на неговия най-голям изследовател проф. Младенова трябва да бъдат предавани на поколенията.
Всестранно развита личност, Цветанов оставя богато наследство като библиотековед, библиограф, педагог, детски писател, директор на Държавния библиотекарски институт. Както пише проф. Младенова, създаденото от него и до днес е основно градиво за утвърждаването им (библиотекознанието и библиографията – б.а.) като научни дисциплини със специфични предмети, закони и методи. Приносът му в библиотечните науки е безспорен, но много по-значимо е стратегическото му мислене, което поставя основите за изграждането и развитието на детските отдели към библиотеките, с което предопределя успешното развитие на грамотността в България и днес, близо век по-късно.
Делото на Ценко Цветанов в областта на библиотечното образование е точно такова – актуално и нужно в настоящето, определящо до голяма степен бъдещето. Но работата му влияе върху бъдещето не само в сферата на библиотечното образование. Гениалните му прозрения за развитието на четенето и грамотността са отразени още в книгата му „Детски библиотеки. Устройство, методи изначение“, издадена през далечната 1929 г. В нея Цветанов въвежда новаторското за времето си схващане, че библиотеките за деца са ключов фактор за образованието.
Преди да подчертае значимостта на детската библиотека като един от най-важните фактори за ограмотяването на най-малките, авторът прави преглед на значението на книгата и четенето. Четенето е, което прави книгата жива, дейна, ползотворна, което осмисля нейното съществуване, изважда богатствата, които тя крие и ги пуска в обмяна… Вместо да се впусне в лирически отклонения за ролята на книгата, Цветанов подхожда с вещата и опитна ръка на учения, който познава добре научните достижения и провижда значимостта на книгата като медия, която не само служи като среда за сцеплението между пишещия и четящия, а е и основен инструмент за запазването и предаването на знания...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!